Банкеръ Daily

Пари и пазари

Турската лира - опасно евтина

Турската лира потъна до най-ниската си стойност към американския долар въпреки усилията на надзорните органи да овладеят срива. Тя се понижи за кратко до 6.0499 лира за един долар на 11 февруари по време на търговията в Истанбул - в опасна близост до поредното ключово равнище (6.05), което държавните банки защитават, в условията на растящ натиск върху валутата. А ден по-късно - на 12 февруари, турската валута започна търговията си с котировка 6.0153 лири за един щатски долар, се обезцени до 6.0658 лири за долар в следобедните часове. 

През миналата седмица подкрепяните от турския кабинет кредитори продадоха чуждестранна валута за над 4 млрд. щ. долара и не допуснаха пробив на "кота" 6.05 лири за долар. Според добре информирани лица, през първите два работни дни на тази седмица банките са продали нови 500 млн. долара.

Тазседмичните загуби са реализирани въпреки затегнатите рестрикции за достъпа на чужденци до регионалния валутен пазар, които значително ограничават възможностите им да теглят заеми в лири и да залагат срещу тях. Банковият регулатор на страната обяви мерките в късните вечерни часове на 9 февруари след като турската валута отслабна над 6 лири за един долар - първият пробив на този символичен таван от май 2019-а. Според новите правила размерът на валутните суапови операции и други подобни транзакции между турските банки и чуждестранните им контрагенти е редуциран от 25% на 10% от изисквания по нормативите банков капитал.

Турските власти се ориентират все по-категорично към интервенционен подход за управление на националната валута от 2018-а когато президентът Реджеп Ердоган получи по-голяма власт и реши да играе по-активна роля в икономическия мениджмънт на страната. Като гласовит противник на високите лихвени проценти той провежда от юли 2019-а щедра парична политика, въпреки че ускорената инфлация носи отрицателна доходност на инвеститорите.

Сега Ердоган се е заел да спасява и валутата, която е показател за икономическото здраве на държавата и е важна за корпоративния сектор, затънал в дългове в чуждестранни валути. Което наложи и продажбите на долари на открития пазар през миналата година докато финансовите регулатори предприемаха стъпки за намаляване на "късите" продажби от чуждестранните инвеститори. Интервенциите провокираха рейтинговата агенция "Стандар енд Пуърс" да опише в последния си обзор валутния режим на Турция като "контролирано плаване". Икономисти на "Кепитъл икъномикс" пък очакват лирата да се обезцени с 20% - до 7.5 за един долар до края на 2020-а.

Въпреки че тези мерки в известна степен успяха да затруднят хеджинговите фондове да спекулират срещу лирата, те отказаха инвеститорите да притежават турски активи. Според данните, реализирани в края на януари, чужденците са продали турски облигации за над 3.3 млрд. щ. долара през 2019-а.

"Голдмън Сакс груп" очаква, че Турската централна банка ще свали лихвените проценти до едноцифрени числа през идните няколко месеца преди да започне да ги повишава отново през 2021-а, за да даде приоритет на растежа. Което, според анализаторите, ще увеличи степента на колебания и натиска върху турската лира към чуждестранните валути. 

От юли 2019-а турските централни банкери са намалила над два пъти базовата си лихва - до 11.25 процента. "Голдмън Сакс" очаква 10.75% през първото тримесечие, 10% в края на второто и 9.75% в края на третото, които да останат до края на 2020-а. Мнозинството икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг", пък очакват турските лихви да приключат тази година на 9.5% и впоследствие да се понижат до 9% през второто тримесечие на 2021-а. Експертите на "Голдмън Сакс" засега поддържат прогнозата си за 9% годишен ръст на цените, но предупреждават за "натрупване на инфлационни рискове" в резултат на паричните стимули. Предвижданията на турската централна банка са за 8.2% годишна инфлация през тази година и 5.4% до края на 2021-а. Засега обаче тя се ускорява по-бързо от очакванията и през януари достигна 12.2% след 11.8% през декември 2019-а, което означава и отрицателна доходност за инвеститорите. 

По сметки на "Блумбърг", основаващи се на официални данни на правителствата и на централните банки, реалната лихва на Турция в момента се равнява на японската и на новозеландската и е минус 0.9 процента, въпреки че южната ни съседка осем години поред надхвърля целевата 5% годишна инфлация, а Япония от десетилетие не може да достигне своята.  (Бел. ред. - Реалният лихвен процент е разликата между базовата лихва на централната банка и годишната инфлация, измерена чрез ръста на потребителските цени). "Най-отрицателна" е реалната лихва на Унгария - минус 3.1%, следвана от Индия - минус 2.3%, Полша и еврозоната - по минус 1.9%, Чили - минус 1.3%, Чехия - минус 1.2%, Австралия - минус 1.1%, Хонконг - минус един процент. Класацията приключва с Великобритания - минус 0.6% и Канада - минус 0.5 процента.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във