Банкеръ Daily

Пари и пазари

Търси се инвестиционният "Свещен Граал"

Финансовият гигант MSCI ("Моргън Стенли кепитъл интърнешънъл") работи по създаването на "универсален индекс", който да следи постиженията на всички пазари. Ако успее, това ще е кулминацията в развитието на половинвековната научна теория и на практическия финансов инженеринг.

 

Индексирането е процъфтяващ бизнес, който разслоява пазарите на географски принцип или категории - примерно акции или облигации, след което продължава да ги раздробява по големина или стопански сектори. Резултатите се използват като репери за мениджърите на фондове или се "пакетират" в инвестиционни продукти. Опитите да се комбинира всичко в един показател - от суровините до рисковия капитал, обаче засега се оказват неуспешни.

 

"Това е Свещеният Граал", коментира Марк Мейкпийс, шеф на компанията Wilshire Associates, която също създава индекси. Просто, защото решава ключов проблем на инвестирането и ще е изключително плодотворен.

Когато Мейкпийс е главен изпълнителен директор на FTSE Russell, групата привлича Нобеловия лауреат и професор по икномика в Станфорд - Уилиям Шарп, с идеята да създаде адаптивен инструмент за инвестиране на активи. Вместо универсален индекс обаче накрая "нещото" включва само само акции и облигации. 

Истинският всеобхватен репер трябва да отиде по-далеч от фирмените и дълговите книжа като обхване други големи класове, каквито са борсовите стоки и частните активи, които не се търгуват на борсите: недвижими имоти, инфраструктура, банкови заеми и дялове в перспективни компании от Силициевата долина.

От десет години най-малко по създаването на такъв индекс работи и Пийтър Шепърд. Той е шеф на аналитичните изследвания и разработването на продукти на MSCI, член на "Голямата тройка" индексни гиганти редом с FTSE Russell Group и S&P Dow Jones Indices.

Шепърд смята, че се доближава до целта, макар че още не е склонен да определи крайния резултат като "универсален индекс".

Преди да постъпи на работа в MSCI през 2007 г., Шепърд работи в областта на теоретична физика в Бъркли, а докторската му дисертация е посветена на квантовата гравитация и матричните модели в теорията на редовете. И по онова време той е преследвал Свещения Граал, но на физиците - унифицирана теория за всичко.

"Смятам, че бихме могли да намерим голяма единна теория на физиката в определен момент, но едва ли ще успеем да открием подобна теория и за пазарите", споделя Шепърд.  

Стандартната инвестицонна база отдавна е портфейл 60/40 (бел. ред. - съвпадението с противопандемичните помощи за бизнеса е абсолютно случайно). Това означава 60% от вложенията да са в акции, а 40% - в облигации. Американският фонд 60/40 на инвестиционния консултант "Вангард груп" се е отплатил на инвеститорите със 168% доход през последните две десетилетия. Дебатът "Какво още да се включи в един по-широк индекс?" е разгорещен и конструирането му се натъква на практически усложнения при извличането на надеждни актуални данни в области като частните пазари.  

Въпреки това Шепърд е оптимист и е убеден, че те трябва да участват в уравнението. Частните капитали са имали около 12% годишна възвръщаемост през последните 15 години, а частният дълг - около 8%, по данни на "Моргън Стенли". И, както обобщава Шепърд, "ако частните активи останат извън този платоничен идеал, ще се загърби голяма част от пазарните постижения".

Дори някой да успее да състави прилична комбинация от различни класове активи, сортирането им по географски и други признаци все още не стои на дневен ред. 

Какъв е най-добрият микс от щатски, европейски, китайски или бразилски акции? Какъв дял от портфейла да се вложи в книжата на по-едри и на по-дребни компании? Трябва ли инвестициите в облигации да бъдат претеглени с обема на дълговите емисии, какъвто е стандартът за базовите индекси на инструментите с фиксиран доход, или има и по-умен начин? Оптималните отговори са неясни, признава Шепърд, но "простотата и прозрачността са ключът към тях". 

"Мога да ви предложа голяма черна кутия, но ако не я разбирате, няма да й вярвате и няма да я използвате", посочва Шепърд. И споделя хипотезата си, че "от многото начини, по които главният инвестиционен директор добавя стойност, някои могат да се стандартизират".

Целта не е плод на обсесивно пристрастяване към индексирането.

Ако бъде структуриран добре, реперът може да се ползва като база за евтини, но мощни инвестиционни продукти за всеки - от пенсионерите до държавните фондове, като се опрости в общия случай тежката и скъпа задача за разпределянето на пари между различни пазари.

Въпреки че инвестиционните разходи в отделни класове активи спаднаха значително благодарение на създаването на фондовете, следящи различни индекси, решението как те да се смесят, често зависи от претенциозен финансов консултант. Или, в случая на пенсионните планове - от екип от скъпоплатени професионалисти. 

Ако някой може да създаде широк инвестиционен репер за всички активи, който през 60-е години на миналия век Шарп нарича "пазарен портфейл", то вероятно може да се състави и прост финансов продукт, който да е подходящ за мнозинството инвеститори. 

Шепърд съзира огромна възможност в този аспект. Просто защото разпределянето на средства в различни активи е най-важното решение за повечето инвеститори. Но то зависи от хора, които може и да не са чак толкова опитни или пък те го възлагат на някой, който иска такса за управление. 

Въпреки очевидните трудности, Шепърд е оптимист, че "преследването" на универсален индекс скоро ще се увенчае с успех. Той обаче смята, че на практика крайният резултат ще са различни вариации на широка база от различни активи. Обяснението: "това ще е грандиозна теория от гледна точка на рамката, но индивидуализацията ще е жизнено важна, защото един и същи размер не пасва на всички инвеститори, а същевременно ще трябва да е прост", заключава Шепърд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във