Банкеръ Daily

Пари и пазари

Турция свали лихвите въпреки високата инфлация

Турската централна банка свали шоково лихвените проценти въпреки скока на инфлацията до най-високата стойност за последните 24 години, предизвиквайки нов срив на и без това рекордно евтината лира. Паричният комитет на институцията под ръководството на банковия шеф Сахап Кавджиоглу понижи на 18 август базовата лихва до 13% след като от декември 2021-а я поддържаше на 14 процента. Никой от анкетирани от агенция "Блумбърг" икономисти не очакваше лихвена промяна. 

Турските парични стратези обясниха, че с решението си отговарят на евентуално охлаждане на производсвтения сектор и не започват цикъл на по-щедра парична политика. В официално изявление след съвещанието си банкерите посочват, че "осъвременената лихва е адекватна на текущата икономическа перспектива" и че "е важно финансовите условия да са в подкрепа на скоростта на растеж на индустриалното производство и на позитивната тенденция в заетостта в период на растяща несигурност за глобалния подем, както и на ескалиращия геополитически риск".

Внезапното възстановяване на паричните стимули по-малко от година преди изборите доказват решимостта на турските власти да изпълняват обещанието на турския президент Реджеп Ердоган от юни, че орязването на лихвите ще продължи. Решението на централните банкери идва три седмици след като те ревизираха нагоре с почти 18% тазгодишната си инфлационна прогноза. 

"Подсладена" със свръхщедрата парична политика, турската икономика започна да се възстановява с рекордна скорост от пандемията и продължи нагоре с едно от най-високите равнища сред партньорите от Г-20. Сега обаче централната банка предупреждава за "известна загуба на ускорение на икономическата активност" в началото на третото тримесечие.   

Икономистите не откриват икономическа мотивация зад решението на Турската централна банка да свали основната лихва и дори предупреждават, че макроикономическите условия изискват сериозно лихвено увеличение. 

През миналия месец бизнес-средата за турските производители се влоши най-сериозно от май 2020-а след като произведеният продукт и новите поръчки отчетоха най-слабия си резултат от първата вълна на пандемията от коронавируса. Заплахата от рецесия в Европа - основната дестинация за турския износ, е голям проблем за индустрията, която осигурява 95% от общия турски експорт.  

Увеличението на брутните валутни резерви на Турция с над 15 млрд. щ. долара през последните три седмици след руските трансфери за изграждането на атомната електроцентрала на турското средиземноморие, вероятно е вдъхнало увереност на цетралните банкери, че ще устоят на инфлационния натиск, особено след прогнозите на паричните стратези, че той скоро ще достигне върховия си потенциал. Кавджиоглу пък обвинява за високите цени глобалното поскъпване на суровините, предизвикано отчасти от войната на Русия в Украйна. Централните банкери вече прогнозират, че инфлацията ще достигне върховите 85% през есента и ще приключи годината на 60% - 12 пъти над целевото равнище на институцията. 

Турската валута се търгуваше за малко над 18 лири за един щ. долар в късния следобед на 18 август. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във