Банкеръ Daily

Пари и пазари

Турция понижи отново основната лихва

Турската централна банка направи девета поред лихвена редукция в рамките на по-малко от година, търсейки баланс между икономическите стимули и мерките в защита на националната валута, която продължава да се търгува в близост до най-ниските в историята цени. Паричният комитет на институцията, под ръководството на банковия шеф Мурат Юзал, понижи базовата лихва от 8.75% на 8.25% на 21 май, точно както прогнозираха икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг". Турската лира реагира положително на мярката и заличи натрупаните преди съобщението загуби към зелените пари.  

Турските парични стратези определиха понижението като "премерена редукция". Инфлацията в страната намаля по-слабо от очакванията през април след като внезапен скок на цените на храните заличи част от положителния ефект от срива на петролните котировки на световните пазари и от по-слабото потребление. През миналия месец централните банкери понижиха инфлационните си прогнози за края на годината на 7.4% спрямо предишните предвиждания за 8.2 процента.  

Икономисти очакват, че Централната банка на Турция ще продължи да понижава лихвите, но много по-щадящо, защото те на практика стават отрицателни след корекция съобразно текущата инфлация и се доближават до нулата след като се компенсират с очаквания ръст на цените. Последната лихвена редукция сваля коригираната съобразно инфлацията лихва до минус 2.69% - една от най-ниските реални стойности в света. Турската валута пък, в резултат на ударните интервенции на централните банкери, се търгува в близост до най-силната си стойност за последния месец. Въпреки това, тя е с 12.4% по-слаба отколкото в началото на годината.

По правило по-щедрата парична политика заплашва да отслаби лирата. Валутните търговци обаче споделят, че залозите против националната валута напоследък са доста рискова стратегия за чуждестранните инвеститори, които навремето осъществяваха основния обем от тези сделки на пазара. В тяхно отсъствие турските банки играят огромна роля за стабилизиране на лирата. Например, през последните 30 дни на валутна търговия до 11 май, чуждестранните играчи са участвали средно в под една трета от валутните сделки с лири с местните кредитори, по данни на турската централна банка. Което, по сметки на агенция "Блумбърг", е най-скромният дял за последната десетилетие и значително под максималните 65% през 2018-а. За сметка на това валутните сделки между турските банки са представлявали рекордните 37% от пазарния оборот.  

Обратът е предизвикан от множеството нови правила срещу пазарните манипулации и от месеците на ударни валутни интервенции на държавните банки в подкрепа на лирата, които наводняваха пазара с долари. Нещо повече, ликвидният спазъм на моменти правеше "скъсяването" на лирата доста скъпо удоволствие за задграничните играчи. 

Например, в началото на май турският банков регулатор забрани на местните кредитори да търгуват със "Ситигруп", с "Ю Би Ес груп" и с "БНП Париба". И макар че забраната бе вдигната след няколко дни, французите спряха да предлагат нови валутни сделки в лири на клиентите на първичния си валутен брокер, твърдят запознати с въпроса лица.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във