Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Тънки сметки и първи жертви на петролната война

На петролния фронт ценовата война между Рияд и Москва не стихва, не дава признаци за скорошно примирие и продължава да държи в напрежение пазарите на горива. А в комбинация с кризата, провокирана от разпространението на COVID-19 по света,  направо се завихри перфектната буря. Тя пък увлече  не само  страните, забъркани в конфликта, но и останалия свят.

 

Канада - първата жертва на рекордно ниските цени?

Обилното предлагане на суровината от двама от водещите петролни производители в света и свитото търсене свалицената на базовия сорт гориво, което канадците извличат от нефтените пясъци, до рекордно ниските 7.47 щ. долара за барел в средата на миналата седмица. С което на практика всеки барел петрол, произведен там, ще е на загуба точно когато енергийният сектор пълни 10% от БВП на Канада и има дял от една пета в износа на страната.

Тези плачевни резултати могат да вкарат в криза една от най-силните икономики от Г-7, както и стопанството на провинция Албърта, която отдавна балансира бюджета си с приходите от петролни концесии и вече изпитва недостиг на средства. А това вероятно ще предизвика нова вълна от уволнения и социално недоволство. 

Повечето канадски петролни компании могат да работят на загуба в продължение на няколко месеца. А първите, които ще бъдат принудени да закрият дейността си, ще са производителите с по-високи разходи за добив на горивото от петролните пясъци и по-дребните фирми с по-слаби баланси. 

Най-голямата канадска интегрирана енергийна компания - Suncor Energy - обяви оперативни разходи в размер на 28.20 кан. долара за барел суров петрол, добит от нефтените пясъци през миналата година.  

Най-големият канадски производител на нефт и природен газ - Canadian Natural Resources - е отчел 10.83 кан. долара за барел в термалния си и индустриален бизнес през миналата година. Компанията уверява, че е в добри позиции да се справи с пораженията от COVID-19, благодарение на дългосрочните си резерви, които може да поддържа при ниски разходи. За да преодолее сегашните трусове пък производителят е орязал тазгодишния си бюджет с 27% - до около 3 млрд. кан. долара.  

САЩ рискуват да загубят короната...

Повече от две години Америка добива най-много черно злато в глобален план - статус, който президентът Тръмп често сочи  като особено постижение и повод за гордост. В момента обаче опазването на короната е  застрашено. Просто защото производствените разходи на фирмите, добиващи суровината от шисти  не могат да бъдат покрити от пазарните котировки. По сметки на Скот Шефилд - президент и главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources - вторият по големина производител на суров петрол в щата Тексас - при цена на черното злато от 35 щ. долара за барел, американският добив, който в момента е около 13 млн. барела на ден, ще падне с 1 млн. барела дневно през тази година и с 2.1 млн. барела през следващата. И това - на фона на обещаните от Рияд 12.3 млн. барела дневен добив от април.

Оценките на Шефилд подкрепя и базираната в Осло независима консултантска фирма от сектора Rystad Energy. Експертите й очакват производството на горивото от шисти да намалее с 2 млн. барела дневно през 2021-а, ако цените се задържат под 35 щ. долара за барел. А последните прогнози на "Голдмън Сакс" са за 30 щ. долара за барел за световния базов сорт "Брент" до края на третото тримесечие.  

Оман затяга бюджетната дисциплина

Оман планира да намали разходите с 5% в отговор на пазарните ефекти от  коронавируса и на срива на петролните котировки. Правителството на султаната ще прави проверка на бюджета на всеки три месеца, за да следи спазването на разходните лимити. 

В средата на миналата седмица централната банка на султаната обяви, че ще добави ликвидност в размер на 8 млрд. риала (20.8 млрд. щ. долара) като буфер срещу стопанския спад в резултат на COVID-19. Което е сериозна подкрепа за бюджета, пострадал тежко от краха на петролните цени. Оман навлезе в седмата си поредна година  "на червено", като тазгодишният фискален недостиг се очаква да набъбне до 8.4% от БВП, по данни на МВФ.  

Нигерия отвори трети фронт в битката

В началото на седмицата най-големият африкански производител на черно злато предложи  от април да продава горивото си с необичайно голяма отстъпка от над 3 щ. долара за барел спрямо интернационалния базов индекс Dated Brent. А това не се случи дори в най-тежките моменти от рецесията през 2008-2009-а.  

Появата на този нов  фронт в ценовата война е важно събитие, защото при предишните подобни сражения за пазарен дял през 1985-1986-а и през 1998-1999-а, именно производителите на петрол от Западна Африка най-накрая "събориха" пазара, след като предложиха горивото си с отбив. Тяхната суровина се конкурира директно с изпомпвания в Северно море петрол. И ако Нигерия и другите регионални конкуренти обезценят съществено суровината си под котировката на сорта North Sea Brent, това ще принуди и "Брент" да го последва, което означава сериозен пазарен срив.   

По правило рафинериите плащат премия за нигерийското гориво, което съдържа по-малко сяра и е с по-ниска плътност, отколкото добиваното в Персийския залив. Но в днешната кризисна обстановка дори при тези отстъпки е трудно се намерят купувачи.  

Петролните войни са продължителни, но за сметка на това - без победители!

Руският президент Владимир Путин, който държи на имиджа си на силен човек обяви,  че няма да отстъпи пред изнудването на саудитците. Престолонаследникът и де факто лидер на Саудитска Арабия - Мохамед бен Салман - пък очевидно разчита на еволюционната теория на Чарлз Дарвин за оцеляването на видовете.

Президентът Тръмп, по обичая си, тръгна с рогата напред и започна да заплашва с импортни мита и с други санкции вноса на руски и на саудитски суров петрол. Което изобщо не впечатли Кремъл. След това обяви, че е готов да попълни Стратегическия петролен резерв като купи 30 млн. барела добито в Америка гориво. Накрая смекчи тона и намекна за дипломатическа намеса в ценовата война между Рияд и Москва и за евентуално споразумение между щата Тексас и Рияд за намаление на добива. 

В интерес на истината, досега ценовият баланс на пазара на суров петрол се поддържаше от ОПЕК, а през последните три години - от разширения му вариант с Русия и приятели - ОПЕК+, докато американците си помпаха на воля. Очевидно, настъпило е времето за споделяне на тежестта и за създаването на ОПЕК++, в който да участват САЩ, а впоследствие, може би, и Канада.  

Петролните играчи не са загубили надежда за сделка. Далеч по-сериозен стимул са новите мерки на Федералния резерв, обявени на  23 март, предвиждащи покупки на облигации в неограничени количества, включително и на корпоративен дълг. Това засега удовлетворява инвеститорите и те възвръщат интереса си както към спасителните, така и към рисковите активи. Което подкрепя и котировките на черното злато. В следобедната търговия на 24 март контрактите за сорт "Брент" с доставка през май "изскочиха" над 28 щ. долара за барел, а котировките на американският сорт WTI достигнаха почти 24 долара за барел.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във