Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ТРЕСКА ТРЕСЕ ПЪРВИЧНИТЕ ДИЛЪРИ

Първичните дилъри продължават да се пекат на бавен огън. Защото, както нееднократно писахме, втората точка от влезлите вече в сила нови критерии за избора им е насочена към активизиране на вторичната търговия с държавни ценни книжа. Според нея всяка институция, носеща гордото название първичен дилър, трябва да има поне 5% дял от общия обем сделки на вторичния пазар. И точно този критерий внесе смут в редиците на сегашните първични дилъри, защото от 24 в момента техният брой ще се сведе до максимум 20 по чисто аритметични сметки. Ако се следва логиката пък, ще оцелеят не повече от 15, защото няма как всички участници на пазара да постигнат точно по 5% дял от всички сделки. Особено безпокойство внесоха и указанията, че за оценка на този критерий ще се признават всички репооперации, както и транзакциите без движение на средства по сметка при Българската народна банка и с клиенти на банката.
В резултат кредитните институции започнаха да договарят усилено помежду си репо вместо депозитни сделки. И дневният оборот на репооперациите от 1-2 млн. лв. преди няколко месеца вече достигна близо 300 млн. лева. В същото време от Министерството на финансите отчитат близо 1 млрд. лв. всекидневен оборот от транзакции, на чиято база ще се прави подбора на първичните дилъри за периода от началото на април до края на годината. От тях на практика сделките с ДЦК без движение на средства при БНБ са в размер на близо 700 млн. лв. дневно. Така за първични дилъри през новия период ще бъдат избрани финансовите институции с най-пъргави бек-офиси, успяващи да обработват всеки ден купищата контракти.
Успоредно с това от финансовото ни ведомство продължават да пристигат тревожни сигнали за бъдещето на първичния пазар на ДЦК. За първите четири месеца на годината се предвижда да се пуснат нови емисии за едва 125 млн. лева общ номинал. За сравнение, за същия период на 2007-а тази сума беше 260 млн. лв., а през 2006-а достигна 345 млн. лева. От изложеното става пределно ясно, че българското правителство все по-малко се нуждае от финансиране от вътрешния и от международния финансов и капиталов пазар. Просто защото държавата в момента си намира по-евтин ресурс от данъците, чиято събираемост бележи ръст и изпреварва очакванията. А цената на финансирането е равна на оперативните разходи на данъчната администрация, които са много по-малки от лихвите, начислявани по държавните облигации.
Банковата система, като цяло към момента не се оплаква от липса на ликвидност. Всекидневните обороти на паричния пазар са около 600 млн. лв. - значително по-високи от отчитаните в края на 2007-а 250 млн. лева. Стабилните лихви по еднодневните депозити - 4.83%, също потвърждават много добрата ликвидност на банковия сектор и говорят за балансиран и спокоен паричен пазар. Това ще е и стойността на основния лихвен процент, който ще е валиден до края на март.
Годишните лихви по едномесечните депозити достигнаха 5.2%, като тези сделки заемат все по-сериозен пазарен дял. На нива от 5.5% пък можеха да се пласират тримесечните депозити на междубанковия паричен пазар.
Общо 5.5 млрд. левова равностойност, или 9.32% от всички банкови активи, са сумите, които банките поддържат по безлихвените си сметки при БНБ. Те служат за поддържане на минималните задължителни резерви. Малко над 2 млрд. от тях са сумите в левове, като те служат за обезпечаване и на междубанковите разплащания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във