Банкеръ Daily

Пари и пазари

Токио променя интервенционната стратегия

Япония използва ново ръководство за намеса на валутния пазар в подкрепа на националната валута спрямо предишното десетилетие в опит да извлече максимална полза от едноличните си действия.

Най-много продажби на долари, потвърдени или предполагаеми, са станали извън традиционните часове на търговия в страната с изключение на евентуалната акция на 24 октомври. За разлика от интервенциите за отслабване на йената през 2010-а и 2011-а, когато правителството обявяваше пазарните си гастроли веднага след началото им, този път Токио е потвърдило официално само една интервенция и е отказало повече подробности, което се смята за допълнителен инструмент за отблъскване на спекулантите.

Стратегическият обрат, насочен към задграничните фондове, има смисъл, защото най-сериозните сривове на йената през тази година са се случвали извън японските часове на търговия. Над 80% от 23-процентния спад на японската парична единица към щатската се дължи на офшорните пазари, по данни на агенция "Блумбърг". Пазарни наблюдатели посочват, че новата стратегия на Токио е огледален образ на използваната преди десетилетия по време на традиционна координирана интервенция със задграничните партньори, въпреки че този път акцията е едностранна. Според експерти от бранша, този подход може да увеличи японското влияние на пазарите, защото провеждането на интервенции извън страната може да наведе на мисълта, че Япония е получила позволение от тамошните официални власти. И да се третира като координирана пазарна намеса.

Японският финансов министър Шуничи Сузуки коментира преди дни, че паричните стратези са положили усилия да получат разбиране за действията си от САЩ и другите държави. Засега обаче няма признаци, че се задава споразумение за координирана акция за отслабване на зелените пари.

Междувременно, японската валута се търгува в близост до 149 йени за един щ. долар след като приключи миналата седмица с почти една йена и половина по-силна в резултат на непотвърдените интервенции на 21 октомври и след втора евентуална поредна намеса на Токио на пазара на 24 октомври.

Липсата на информация работи като димна завеса, защото спекулантите се затрудняват да влизат в позиции когато няма "улики" кога или дали изобщо държавата ще прави валутни интервенции. Япония е похарчила над 30 млрд. щ. долара през миналата седмица в подкрепа на йената, по оценка на търговци. Правителството на страната потвърди, че е хвърлило на пазара около 20 млрд. долара през септември със същата цел.

Според анализатори, интервенциите няма да свършат никаква работа докато "Бенк ъф Джъпен" не спре да провежда щедра парична политика в разрез с останалия свят. Но пък е възможно да задържат японската валута под 150 йени за един долар, което изглежда е целта на финансовото министерство.

За Тору Сасаки - шеф на звеното за проучване на японските пазари в "Джей Пи Моргън Чейз" в Токио  -

по-големият проблем за падащата йена са местните вносители, а не чуждестранните спекуланти, от които искат да я спасят японските власти.

Япония се нуждае от импортни стоки - от природен газ до хранителни суровини, и това създава постоянно търсене на долари, което не зависи нито от диференциалите на доходността, нито от техническите равнища, нито от очакванията на паричната политика. И дори спекулантите да излязат от пазара, търговските потоци за огромни количества долари са достатъчни, за да продължат да натискат йената, особено в условията на намалена ликвидност и на високи разходи за хеджиране.

Търговският дефицит на Страната на изгряващото слънце надхвърли 2 трлн. йени за втори пореден месец през септември и качи общия му размер за тази календарна година до рекордните около 14 трлн. йени. Сметката е на червено най-дълго от 2015-а, защото по-слабата йена увеличава разходите за внос - резултат, който оказва негативен ефект върху икономиката и допринася за по-нататъшна слабост на японските пари.

Сузуки информира репортери на 25 октомври, че Япония е в твърда конфронтация със спекулантите и няма да толерира прекалени движения на йената. За банкерите обаче основният виновник за падащите японски пари не са спекулантите, а търговският дефицит и намалелите сделки за хеджиране на едрите институционални инвеститори. И пазарните намеси за няколко трилиона йени няма да препречат пътя и дефицитите ще продължат да растат, а йената - да пада.

Междувременно, търговците на йени се подготвят за трънлива седмица, защото шушуканията за предполагаеми интервенции ще се смесят с вероятното отражение на съвещанието на "Бенк ъф Джъпен", която в никакъв случай няма да промени паричната си политика, защото предпочита да продължи да подкрепя по-слабото икономическо възстановяване на Япония в сравнение със САЩ и Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във