Банкеръ Daily

Пари и пазари

Страховете натежаха върху цената на дълга

Николай М. Ваньов,

Финансов експерт

Да кажем, че Covid-19 кризата е абсолютната отправна точка на международните финансови пазари ще бъде малко. През изминалата седмица станаха ясни първите очертания на очакваните икономически ефекти от антивирусните мерки, като данните на индексите на мениджърите в производството и услугите в еврозоната показаха невиждани спадове, а очакванията са за свиване на БВП на най-големите страни от валутния съюз с по над 10% за шестмесечието, като за Италия ефектът ще бъде още по-сериозен.

На този фон централните банки прилагат все повече монетарни стимули за смекчаване на пазарните шокове и прекъсването на ликвидността. В сряда от ЕЦБ обявиха безпрецедентна програма по директни монетарни транзакции, ефективно премахнаха ограниченията в изкупуването на активи и обявиха програма по вливане на ликвидност на стойност 750 милиарда евро. Този път обаче нещата са малко по-различни. От Германия и Франция обявиха изключително сериозни фискални стимули, които да помогнат на икономиките им в трудните времена на блокадата. Тези фискални стимули ще бъдат финансирани чрез нови дългове и при двете страни, което в крайна сметка натежа на пазарите. Десетгодишните бундове приключиха седмицата при търсена доходност до падежа от минус 0.301% и ръст от 2 базисни точки, докато повишението при сходните по матуритет френски ДЦК се равняваше на 6.6 базисни точки до 0.183 процента. През седмицата Австрия бе първата страна, която пласира успешно нова емисия на пазарите с цел финансиране на стимули - 3- и 30-годишни облигации, с близка до пазарната доходност.

Европейската централна банка даде така необходимото облекчение на инвеститорите в италиански дългове. След като лимитите по отделните позиции бяха премахнати, италианските десетгодишни книжа бяха сред най-търсените инвестиции, като станахме свидетели на седмичен спад на доходността от цели 21.2 базисни точки до 1.429 процента. Испания, където кризата с коронавируса изглежда се ожесточава, видя известни разпродажби на ДЦК, като доходностите по десетгодишните такива се повишиха с 2.1 базисни точки до 0.758 процента.

Бенк ъф Ингланд оказа сериозна подкрепа на джилтовете, които се възползваха, както от подновените количествени улеснения, така и от поредното понижение на основната лихва. В крайна сметка доходността по десетгодишната емисия британски ДЦК видя седмичен спад от 15.8 базисни точки до 0.40 процента.

В САЩ изглежда Фед осъзнават по-добре рисковете от икономическия блокаж, предизвикан от необходимото социално дистанциране покрай Covid-19. Монетарната институция извади монетарната базука, обявявайки практически нелимитирано изкупуване на активи. Трежъритата пък видяха седмичен спад на доходността от 4.4 базисни точки до 0.804 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във