Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СТРАХ И ПАНИКА ОБЗЕ ИНВЕСТИТОРИТЕ

Страхът и паниката трайно завладяха пазарите през изминалата седмица. Което не е чудно на фона на новините за поредната фалирала или придобита финансова институция. В отговор на заплахата от разрастващата се кредитна криза, отчасти наподобяваща ситуацията по времето на Голямата депресия, ръководителите на Федералния резерв, на Европейската централна банка и на четири други централни банки обединиха усилията си и понижиха основните си лихви, всяка - с половин пункт. Новината доведе до кратък подем на фондовите пазари, но впоследствие европейските акции и индексите в САЩ отново поеха надолу. При обичайните пазарни условия смъкването на лихвите се отразява положително върху цените на акциите, тъй като това означава повече пари в обращение и повече налични за инвестиции. В момента обаче нещата не стоят така. Още повече че инвеститорите очакваха подобен ход, най-малкото от страна на Федералния резерв и на Бенк ъф Инглънд. В началото на седмицата котировките на фючърсните котракти по федералната фондова лихва в САЩ оценяваха като стопроцентова вероятността от снижението й с 50 базисни точки. Което, заедно с прогнозата на МВФ, че глобалната икономика се отправя към рецесия през 2009-а, а загубите от финансовата криза ще достигнат 1.4 трлн. щ. долара, засили песимизма на инвеститорите и увеличи загубите на индексите. Както се и очакваше, американските дългови книжа продължиха да поскъпват, съответно да понижават доходността си, като двегодишния дълг достигна 1.45% годишна възвръщаемост, а десетгодишните книжа - 3.47 процента. В крайна сметка финансовият министър на САЩ Хенри Полсън успя да обърне посоката при книжата, след като изрази готовност правителството на страната да инвестира директно в закъсали банки, което бе и част от приетия спасителен план седмица по-рано. Така доходностите при книжата с падеж след две години се качиха до 1.60%, а при тези с падеж след 10 години до 3.71 процента.
За разлика от САЩ, където лихвеният процент е често използван от централната банка инструмент за операции на паричния пазар и където за последната една година Федералният резерв намали лихвата с 3.75%, ЕЦБ гледаше с неохота на подобни действия и единствената грижа на страните от еврозоната беше ценовата стабилност в региона. В опита си да неутрализират инфлацията лицата, отговорни за монетарната политика, дори прибягнаха до вдигане на основната лихва с 25 базисни точки - до 4.25% няколко месеца по-рано - решение, което мнозина с право сметнаха за прибързано предвид на сигналите за забавяне на икономиката в региона. Очевидно управителят на банката Жан-Клод Трише и компания са осъзнали необходимостта от по-ниски лихви и направиха снижение до 3.75 процента. Нещо повече, форуърдните контракти върху EONIA към края на 2008-а оценяват нова лихвена редукция с 25 базисни точки. Промяната в курса на ЕЦБ се отрази съществено и на държавния дълг. Книжата на Германия с падеж след две години достигнаха доходност 3.10%, след като преди по-малко от месец търговията бе при нива около 4 процента. Десетгодишните облигации също поскъпнаха, респективно доходността им се понижи до 3.90 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във