Банкеръ Daily

Пари и пазари

Става все по-ясно, че нищо не е ясно

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Пазарните участници са раздвоени в мнението си какво точно се случва с паричната политика на ФЕД, но още по-притеснителното за тях е какво премълча председателя й Джей Пауъл в последното си изявление.

Основната лихва в най-могъщата икономика бе понижена, но като че ли без желание. Изявлението след това звучеше по-остро от очакваното, но нелепо на фона на сочещото проучване, че само 7 от 17 членове на ФЕД очакват последващо понижение на лихвата до края на тази година, както и че повечето от тях не очакват никакви предстоящи намаления на лихвата до края на 2023 година. Явно Пауъл говори това, което би се харесало на президента Тръмп, който обаче не пропусна да скастри ФЕД, че понижението на лихвите е плахо, т.е. той е очаквал понижение с по-голяма стъпка. Този разнобой в мненията на управляващите институции на фона на забавящата се вече една година производствена активност и затихващи инфлационни процеси са повече от притеснителни. Всъщност всичко започна преди една година и половина, когато Тръмп поде мощна протекционистка политика, в резултат на което разногласията му с Китай отдавна прераснаха в откровена търговска война.

Именно действията на Доналд Тръмп оставят горчивото усещане у пазарните участници, че става все по-ясно, че нищо не е ясно. Това е основната причина пазарите да замръзнат на позициите си от преди една седмица въпреки наличието на много новини и събития  през последните дни. Борсовите индекси, както и цената на златото и на цветните метали, отчитат много слаби колебания в стойностите си.

Почти без промяна са и българските книжа. Слабо поскъпване отчита най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия с падеж 2035 година. Носената от нея доходност е в обратно пропорционална зависимост спрямо цената  и се понижи за пореден път, достигайки 1.11% на годишна база, което е с две базисни точки по-ниско спрямо седмица по-рано. Емисиите ни с падежи  2028 г. и 2027 г. пък поевтиняха и доходността им се повиши с по две базисни точки съответно до 0.16% и 0.09% на годишна база. По-ниски са цените и на книжата ни с падежи 2024 г. и 2023 година. Тяхната доходност също вече е по-висока с по две базисни точки. В момента те "носят" съответно минус 0.11% и минус 0.14% годишно. Доходността на най-краткосрочните ни книжа - с падеж 2022 г., потъна с още три базисни точки до минус 0.36% годишно. 

Банковата ни система разполага с 15 милиарда лева свободна свръхликвидност над изискуемите минимални задължителни резерви и оперативните касови наличности. Това са т.н. горещи пари, готови за инвестиране. Показателен е фактът, че за последната една година депозитите от клиенти са нараснали със 6 милиарда лева, докато отпуснатите кредити само със 4 милиарда лева. Кредитната дейност явно е в криза поради липсата на достатъчно надеждни проекти за финансиране. През последните години Министерството на финансите отчита излишъци при изпълнението на бюджетната рамка, т.е. няма нужда от допълнително финансиране, чрез продажба на ДЦК на първичен пазар. През това време настъпват падежи на държавна облигации, но няма нови такива и парите остават в банките. Това са основните предпоставки за продължаващата вече десета година свръхликвидност в банковата ни система.

Банките, както и застрахователните компании и пенсионни дружества, закупили ДЦК ги държат в портфейлите си и се въздържат от продажбата им на вторичен пазар. Ето защо регистрираните от Българска народна банка транзакции на вторичен пазар са повече от оскъдни.

Котировките все пак сочат, че потенциално с 10-годишните ни левово деноминирани книжа би имало сделка при 0.28% годишна доходност, а със 7 и 5-годишните - при 0.15% и 0.00 процента. Отрицателна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.4% носят емисиите ни с остатъчна срочност от три и една година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във