Банкеръ Daily

Пари и пазари

Сривът на йената ще пренапише глобалната валутна стратегия

Спадът на японската валута до най-ниската й стойност за последните 20 години заплашва да я отслаби значително за години напред, което ще обърка глобалните парични потоци и ще подкопае усилията на Токио да върне в релсите крехкото национално стопанство.

Скоростта на срива - с над 10% спрямо щатския долар в рамките на седем седмици - хвана неподготвени паричните стратези и извади наяве разделителните линии между централните банкери, полагащи усииля да "напомпат" инфлация и правителството, очакващо социални вълнения заради растящите цени.   

Валутната търговия чупи рекорди, докато други части на финансовите пазари пресмятат разходите. Компаниите са редуцирали продажбите на деноминирани в йени облигации, от които зависи финансирането на дейността им. А доходите, които регистрираните на борсата в Токио фирмени акции предлагат на интернационалните инвеститори, вече са силно отрицателни в доларово изражение. 

Ударните разпродажби на йени започнаха около 10 март когато САЩ съобщи, че инфлацията е се е изкачила до най-високото си равнище от 40 години насам, засилвайки очакванията за агресивно повишение на лихвените проценти от Федералния резерв.

На 28 април пък японската валута поевтиня над ключовото ниво на подкрепа от 130 йени за един долар след като председателят на "Бенк ъф Джъпен" - Харухико Курода - коментира за журналисти след двудневното съвещание на банковите парични стратези, че е "подходящо" да бъде продължена свръхщедрата парична политика на институцията. И че тя ще купува десетгодишни японски правителствени облигации на фиксирана лихва от 0.25% всеки работен ден, за да държи доходността под контрол. Което ще донесе стабилност на финансовите пазари като предотврати спекулациите за бъдещите мерки на централните банкери. Курода смята, че слабата йена е в полза на националната икономика, но признава, че пазарните сътресения са обезпокоителни и нежелателни.

Сривът на йената съвпадна с руската инвазия в Украйна, което оспорва историческата роля на японската валута на сигурно убежище в трудни времена. И ако тези съмнения на глобалните фондови мениджъри се потвърдят, повече пари ще потеглят към други места като Северна Америка, Европа и Китай при бъдещи кризи. Защото потъването на йената вероятно е признак не просто на разширяваща се ножица на доходността между Япония и САЩ, а на отслабването на японското стопанство.

Икономическа слабост по време на война  

След почти десетгодишна "Абеномика" и пандемията от коронавируса, Токио се опитва да изправа на крака националната икономика. Реалният БВП се очаква да се повиши с 2% през тази година и да започне да се охлажда отново през 2023-а преди да отчете 0.8% ръст през 2024-а, прогнозират икономисти на агенция "Блумбърг". И макар че инфлацията, измервана чрез потребителските цени, може за кратко да докосне 2% през тази година, "Бенк ъф Джъпен" не е убедена, че на годишна база това ще се случи преди март 2025-а. 

Растящите разходи за храна и енергия качват сметките за внос и търговският баланс на страната е на дефицит за осми пореден месец. Индексът на потребителските цени пък се повиши до 1.2% на годишна база през март, но базовата му съставка, от която са изключени хранителните и енергийните разходи, падна с 0.7 процента. Потребителите, които чакат увеличение на трудовите възнаграждения, което досега не се случва, не искат да плащат по-високи цени. А централната банка, която иска да види оживление на търсенето и бизнесът, грижещ се за местния пазар, се намират между чука и наковалнята.  

Износителите като "Тойота мотър" пък имат по-високи разходи за суровини, но реализират по-ниски печалби от слабата йена заради увеличеното производство за задграничния пазар, тъй като населението в страната намалява.

Или, както резюмира професорът по Колумбийския университет Такатоши Ито, "слабата икономика означава, че инвестициите няма да потекат към Япония и японските компании няма да влагат пари у дома". Следователно, движенията на йената не се отличават от фундаменталните икономически показатели.

Пазарни интервенции 

Оценките на професора обясняват защо "Бенк ъф Джъпен" не интервенира на пазара, за да овладее срива на йената и защо не може да очаква подкрепа от търговските си партньори, ако все пак реши да продава долари. Въпреки огромния си валутен резерв от над 1.4 трлн. долара, паричните тратези се ограничават единствено до словесни интервенции. Пък и с дневния си валутен оборот от над 6.6 трлн. щ. долара, валутният пазар е прекалено голям, за да може Япония да се пребори успешно сама с него.

Коригираната съобразно инфлацията мярка за силата на йената към валутната кошница показва, че тя отслабва още от средата на 90-е години на миналия век след като се спука японския икономически балон. И в момента валутата е на нивата си отпреди половин век когато приключи златния стандарт на долара.

Прогнозата на японските компании за текущата фискална година е за средно 111.93 йени за един щ. долар - стойност, която е надвишена сериозно. 

Икономисти подчертават, че Япония отдавна не е първа икономическа сила в Азия, след като бе изпреварена още преди десет години по БВП от Китай. И че трябва да проведе извънредни структурни реформи, за да увеличи потенциала си за растеж и да съживи статуса на йената като спасително убежище при кризи. 

Засега Токио се ползва от подкрепата на излишъка по текущата сметка и от факта, че страната е водещ световен кредитор. А дълбочината и ликвиността на японския пазар на облигации ще продължи да помага на йената да остане спасителен пристан. Продажбите обаче ще продължат или докато не се промени рязко паричната политика или докато не се проведат организирани интервенции от централните банки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във