Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СПАСИТЕЛНИТЕ ПАКЕТИ НАТИСНАХА ДОЛАРА

Щатският долар се представи доста неубедително през седмицата след порцията лоши вести за стопанството на страната. Крак повлече щатската банка Ситигруп, която на 24 ноември получи 20 млрд. щ. долара парична инжекция плюс държавна гаранция за проблемни активи на стойност 306 млрд. щ. долара. Което постави под въпрос потенциала на зелените пари като световна резервна валута. Федералният резерв пък направи две нови стъпки за размразяване кредитирането на купувачите на домакинствата и на дребния бизнес на обща стойност 800 млрд. щ. долара. От тях 600 млрд. долара са за покупка на дълг, емитиран или гарантиран от специализирани компании за финансиране на жилищни покупки. Отделна програма за 200 млрд. долара пък ще е в подкрепа на заемите на потребители и дребен бизнес.
Икономическите новини също не бяха утешителни. Жилищните препродажби през октомври са намалели с 3.1% в сравнение със септември и с 1.6% спрямо същия период на миналата година. Средната цена на сделките пък се е понижила с 11.3% в сравнение с октомври 2007-а. Цените на жилищата в страната са продължили да вървят надолу и през септември, което ограничава допълнително индивидуалното потребление. Този път спадът им е 17.4% спрямо същия период на 2007-а - най-рязкото годишно намаление, откакто през 2001-а започва събирането на статистически данни. БВП на САЩ пък е намалял с 0.5% годишно през третото тримесечие, съобщи на 25 ноември Министерството на търговията. Американците са намалили с 1% персоналните си разходи през октомври. Единственият светъл лъч е оптимизмът им, възбуден от падащите цени на бензина, които леко намаляват притесненията от растящата безработица и срива на финансовите пазари. Индексът, отчитащ доверието на домакинствата, се е качил неочаквано до 44.9 пункта през ноември от рекордно ниските 38.8 през октомври.
Еврозоната
отчете спад на индекса на доверие на бизнесмените и на домакинствата от 80 пункта през миналия месец на 74.9 през този, съобщи на 27 ноември Европейската комисия. Спасителните пакети на Централната банка и на правителствата не успяха да стимулират оптимизма на европейците в стопанството на общността, което вече е изпаднало в рецесия, обещаваща да продължи и през 2009-а. Ден по-рано Европейският съюз оповести плановете си да координира мерки за стимулиране на икономиките на 27-те страни членки на обща стойност 200 млрд. евро. Отделните държави трябва да набавят 170 млрд. евро, което е 1.5% от общия им БВП. Останалите 30 млрд. евро ще дойдат от бюджета на ЕС и от Европейската инвестиционна банка, която през идната година ще увеличи кредитирането си в Европа с 15 млрд. евро. Общността планира да напомпа и 5 млрд. евро в автомобилния си сектор, за да финансира разработката на екологично чисти коли като част от поредицата мерки за подпомагане на икономическия растеж.
Европейската централна банка пък изпрати сигнали за възможни по-нататъшни понижения на лихвите. Въпреки че членът на управителния й съвет Евалд Новотни заяви, че е привърженик на това финансовата институция да запази известна огнева мощ, докато се бори с рецесията. Това предполага, че засега той не вижда необходимост от по-агресивни лихвени намаления на еврозоната. Подобно мнение споделя и колегата му от изпълнителния борд Лоренцо Бини Смаги, който призова за премерен отговор на задълбочаващия се икономически спад в Европа с мотив, че резки движения на лихвите надолу могат да провокират негативни нагласи.
ОИСР обяви на 25 ноември прогнозата си за 0.6% намаление на БВП на еврозоната през идната година след 1% ръст през тази. Базираната в Париж организация призова ЕЦБ да свали основната си лихва на 2 процента. Шестдесет и четири годишният Новотни - бивш професор по икономика, който на 1 септември пое ръководството на Австрийската централна банка, очаква малко под 2% средна годишна инфлация през 2009-а, с което ЕЦБ ще постигне дефиницията си за ценова стабилност за първи път за последните десет години. Според него икономиката на общността ще започне да се възстановява през второто полугодие на 2009-а.
Икономиката на Германия
е изпаднала в рецесия през третото тримесечие, след като световният кредитен срив и рекордният ръст на еврото задушиха задграничното търсене. БВП на страната се е понижил със сезонно коригираните 0.5% спрямо второто тримесечие, когато пък отчете 0.4% спад по отношение на първото. Така че страната е в техническа рецесия според дефиницията в учебниците - две поредни тримесечни понижения на БВП. Износът в периода юли-септември е намалял с 0.4%, а вносът се е увеличил с 3.8%. За първи път от миналата година насам търговското салдо подяжда растежа. Индивидуалното потребление пък се е повишило с 0.3% в сравнение с второто тримесечие. За последен път Германия е била в техническа рецесия през 1996 година. Доверието на германските домакинства обаче се е повишило неочаквано за трети пореден месец. Индексът на компанията за пазарни проучвания от Нюрнберг Gfk за декември е достигнал 2.2 пункта срещу 1.9 за ноември - доста над осреднената прогноза на 24 икономисти, анкетирани от финансовата информационна агенция Блумбърг от 1.5 точки. Доверието на германския бизнес обаче е паднало до най-ниската си за последните 16 години стойност през ноември. Индексът IFO, който следи настроението на бранша, е бил 85.8 пункта срещу 90.2 през октомври. Това е шести пореден месец на спад на показателя, който е надежден индикатор за бъдещата тенденция в активността. Максималната си стойност от 108.8 точки индексът IFO достига през декември 2006-а и оттогава насам се понижава неотклонно. Безработицата в страната обаче е продължила да намалява и през ноември въпреки рецесията. Просто защото пазарът на труда реагира на промените в широката икономика със закъснение от около девет месеца. Компаниите първо започват да намаляват работния ден и да освобождават временно заетите, преди да започнат масови съкращения. Броят на германците без работа е намалял през ноември със сезонно коригираните 10 хил. души, а безработицата се запазва 7.5 процента. Според последната прогноза на ОИСР безработицата в Германия ще се увеличи от средно 7.4% през тази година на 8.1% през идната и на 8.6% през 2010-а. Ноемврийската инфлация в страната е паднала до 1.5% от 2.5% през октомври - най-резкият спад, откакто през 1996-а започва изчислението на показателя по хармонизирания метод на ЕС.
Във Франция
доверието на местните бизнесмени през ноември е паднало до най-ниското си ниво за последните 15 години и повече. Индексът, следящ нагласите на производителите, е достигнал 80 пункта. Но пък най-неочаквано се е повишил оптимизмът на френските домакинства - показателят, който го следи, се е качил до минус 43 точки през този месец (от минус 46 през миналия). Основна причина за по-ведрото настроение са намалелите цени на енергията, които оставят повече средства за харчене в семейния бюджет. В строителния бранш на страната обаче нещата не вървят. Там се очаква предприемачите да съкратят 45 хил. работни места през идната година, след като наеха 14 хил. души през тази.
Италианските домакинства не са оптимисти за бъдещето си и доверието им се е стопило до 95.8 точки. Очевидно изпадналата в техническа рецесия икономика на еврозоната, която заплашва да удари износа и заетостта, не дава повод за ведро настроение.
Производствените цени в Испания са паднали с 1.2% през октомври - най-големия месечен спад за последните над 20 години. Който също подгрява очакванията ЕЦБ да понижи базовата лихва през декември.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше изключително активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2793 млн. евро (5462 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.1% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във