Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Спасителните пакети могат да се превърнат в "отрова" за икономиките

Кирил Иванов

инвестиционен консултант

 

След двуседмично „олюляване“ индексите на основните международни капиталови пазари поеха отново рязко нагоре. Оптимизъм породиха  изразените надежди за скорошна промяна в тренда - за намаляване на броят заразените  и заболелите от COVID-19, както и очакваната  сделка между Саудитска Арабия и Русия, в сътрудничество със САЩ, за съкращаване производството на петрол, която да балансира пазара и да стабилизира цената на „черното злато“.

По отношение на наложените мерки за ограничаване  на разпространението на коронавируса, през изминалата седмица  някои европейски държави, сред които Австрия, Дания и Чехия взеха решение да разхлабят  мерките за защита и постепенно да  опитат  нормализиране на икономическият и социален живот. Инвеститорите погледнаха позитивно на заложените либерализиращи мерки и със сигурност ще наблюдават доста изкъсо последиците от взетите решения.

Що се отнася до петрола, на този етап има обнадеждаващ диалог между основните производители на енергийната суровина - т.н. OPEC+, и в тази връзка се водят преговори за намаляване на производството, което да балансира спадналото в резултат на пандемията потребление.  На база на тези очаквания цената на лекият суров петрол се стабилизира и отбеляза ръст от над 10% до 26-27 долара за барел. Същевременно икономическата обстановка повсеместно продължи да се влошава и броят на безработните в САЩ нарастна с невиждан седмичен темп - с почти 6,7 млн. нови подадени молби, което е двойно повече от последният  рекорд седмица по-рано. Успоредно с това настроенията сред бизнеса по цял свят, както в производственият сектор, така и в секторът на услугите продължиха рекордно бързо да се влошават.

Единственото облекчение за инвеститорите остават мултимилиардните и дори трилионни спасителни пакети, които „изникват като гъби след дъжд“ от почти всички кътчета на планетата. На този извънреден етап рядко някой задава логичният въпрос дали предложеното лесно и бързо „лекарство“ за икономиките от страна на правителствата и централните банки, под формата на доскоро немислими екстремални монетарни и фискални „извращения“, не е по-скоро „отровата“, която ще ги довърши.

На БФБ-София инвеститорите продължиха да следват международният тренд и SOFIX достигна нивата около 440 пункта.  Сред най-поскъпващите български „сини чипове“ бяха Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Химимпорт. Акциите на „трезора“ прибавиха ударните 15% към стойността си и „удариха“ 1,10 лв. за дял. Книжата на Химимпорт следваха почти идентична траектория, достигайки 1,11 лв. за брой.

„Благи вести“, макар и до голяма степен очаквани, имаше и за акционерите на Адванс Терафонд АДСИЦ, чиито книжа прибавиха нови 2,5% към стойността си - до 1,67 лв. за брой. Дружеството, инвестиращо активите си основно в земеделски земи, ще разпредели дивидент на акционерите си от печалбата за 2019 година в размер на поне 0,1349 лв. на акция. Също така стана ясно, че дружеството е получило 2,08 млн. лв. от  продажбата на дъщерното „Атера 1“ ЕООД, извършена през месец март. Въпреки оптимизма, през седмицата като цяло, имаше и основни дружества, които загубиха от капитализацията си. Акциите на Градус и Стара планина холд бяха под натиск, заличавайки съответно 2,5% от стойността си до 1,40 лв. за дял и 4% до 4,64 лв. за брой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във