Банкеръ Daily

Пари и пазари

SNB на горещия стол

Томас Йордан претегля опциите

Президентът на Швейцарската национална банка (SNB) - Томас Йордан, е изправен отново до стената. Швейцарският франк, който е най-скъп към еврото за последните две години, вероятно ще продължи нагоре, ако Европейската централна банка вкара нови парични стимули в подкрепа на стопанството на еврозоната. Драматичният обрат към паритет с еврото може дори да подтикне Йордан към изненадващи акции преди плануваното през септември официално съвещание на банковия борд. Всъщност, подобен акт изобщо не би го притеснил - да припомним  шоковото му решение от средата на януари 2015-а да премахне прага от 1.2 франка за едно евро.

Капиталовите потоци, които се вливат във франка, са резултат от забавянето на световното стопанство, което притиска инвеститорите да търсят спасителни убежища за вложенията си. SNB обаче вече работи с рекордно ниски отрицателни лихви по депозитите (минус 0.75%) и раздут баланс, който ограничава възможностите й за маневри. Швейцарската валута се е повишила с 3% към единната европейска парична единица през последните три месеца - до около 1.10 евро. Валутните стратези на "Ай Ен Джи банк" допускат, че котировките могат да достигнат дори до 1.05 франка за евро, ако пазарите решат да тестват възможностите на SNB при евентуални  ответни действия. Швейцарският банков лидер "Ю Би Ес" пък вече е закрил късите си позиции във франкове с мотив, че рискът от поскъпване на валутата в отговор на евентуални нови парични стимули на ЕЦБ и на Федералния резерв "в момента е много висок". В следобедната европейска търговия на 24 юли обменният курс беше 1.098 франка за едно евро. 

Ако SNB бъде принудена да действа, валутните интервенции вероятно ще са първата фаза на атаката, макар че въпреки похарчените милиарди франкове и мощния ръст на чуждестранните валутни резерви на институцията през последното десетилетие, франкът поскъпна чувствително. А това предполага, че швейцарските централни банкери не могат да ограничат дългосрочното му повишение и успяват да овладеят само големите колебания.

Налице е и рискът "Доналд Тръмп". Швейцария едва през тази година успя да напусне списъка на щатското финансово министерство съдържащ имената на  потенциалните валутни манипулатори.

Йордан със сигурност ще посегне и на лихвените проценти по депозитите, които и без това са на шеметно ниските минус 0.75 процента. Според банкера обаче все още има място за маневри, а инвеститорите вече увеличават залозите, че подобен сценарий ще се случи. Той със сигурност ще е с по-ниски лимити, защото от определена точка нататък  негативните лихви са контрапродуктивни. От една страна, става все по-евтино за хората да трупат кеш, от друга - щетите за финансовите институции са болезнени.

Чертата, която не трябва да бъде прекрачвана, не е ясна. Швейцарските банки и пенсионни фондове вече се оплакват от действащите минус 0.75 процента. Същевременно, последните проучвания за движението на банкноти с висок номинал показват ръст на парите в брой, въпреки твърденията на паричните стратези, че няма системни данни за това. 

Според сега действащата нормативна система в Швейцария  не всичките депозирани в SNB пари се олихвяват с минус 0.75 процента. Сумите, които са до 20 пъти над изискваните по закон минимални резерви, са освободени от този "данък". Експерти на "Креди Сюис" са изчислили, че към края на 2018-а над 50% от депозитите на поискване в SNB не са били засегнати от отрицателния лихвен процент. За ЕЦБ този дял е едва 6.2 процента.

Един от начините за по-нататъшно разхлабване на паричната политика е да се предприеме по-рестриктивен таван за депозитите на поискване, примерно 10-15 пъти над минималните банкови резерви. Тази идея се подкрепя и от МВФ, който смята за възможно по-дълбокото навлизане в отрицателна територия, "включително с въвеждането на втори, по-нисък лихвен ред".

Facebook logo
Бъдете с нас и във