Банкеръ Daily

Пари и пазари

Смущаващите прилики между снабдителните вериги и секюритизацията

Жилищната криза в САЩ през 2008-а разкри недостатъците на секюритизацията.

Този странен, изключително сложен и взаимнообвързан процес, който прехвърля части от отпуснати в Кентъки жилищни заеми на купувачи, включително и в чужбина, като например общини в Норвегия, се оказа неустойчив по природа. Основният фактор за провала му бе изключителното доверие, което му позволяваше да съществува. Защото когато един спасителен пояс в системата се спука, цялата верига колабира.

Това мнение споделя за "Файненшъл таймс" Пийтър Атуотър - професор на свободна практика в университета William & Mary в щата Вирджиния.

Атуотър смята, че в наши дни пандемичната обстановка повдига сходни опасения за модела на доставки в уречен срок. Недостигът на полупроводници от Тайван, засядането на огромния контейнеровоз "Евър гивън" в Суецкия канал, а напоследък и липсващит големи метални контейнери заляха с подобни на цунами вълни глобалната промишленост. Заради липсата на чипове изключително сложната, зависима от външни доставчици система на производство на автомобили на САЩ бе поразена сериозно.

И двете системи - на секюритизация и на доставки в срок - водят началото си от 80-е години на миналия век когато водещ мотив е максимизирането на акционерния доход. 

Преди 40 години минимизирането на собствения капитал и употребата му за бизнес (успоредно с увеличаването на ефективността и ползването на привлечени средства) се превърна в изискване за банките и за компаниите. В условията на технологичен бум и задълбочаване на глобализацията секюритизацията и моделът на веригите за доставки в срок процъфтяваха. И "Голдмън Сакс груп" беше точно толкова ангажиран колкото и "ФедЕкс", защото парите и стоките се прехвърляха едновременно в рамките на денонощието от едно място на друго.

Потокът на заемите наподобява преместването на частите за коли от един конвейр на друг в паралелни системи, съставени от високо специализирани изпълнители, агрегати, гаранти, застрахователи и брокери. Точно както гарантираните с активи ценни книжа обединяват в пакети заемите за автомобили, огромните кораби превозват хиляди метални контейнери. И при двата модела съставните части се обединяват възможно най-бързо и впоследствие се изпращат в различни дестинации по света. 

Днес, в отговор на недостига на стоки и суровини, бизнесът и дори правителствата се прехвърлят към, както го нарича Атуотър, "инцидентен модел" на бизнес.

Те складират жизнено важни доставки, връщат си навремето прехвърлени на други субекти производства и увеличават складовите си запаси когато е възможно. Точно както постъпиха банките след глобалната финансова криза през 2008-а - разходите, капиталовата ефективност и ползването на чужди пари бяха анатемосани.  

При това, бизнесът не е единствен. Потребителите също променят навиците си. Например, купувачите на собствени жилища търсят големи складови помещения, за да могат, ако бъдат изненадани от пореден пандемичен взрив, да имат нужните стоки подръка. Което в никакъв случай не е изненадващ отговор на травмиращи събития.

Днешната глобална производствена система обаче е различна от финансовата. Вече няма централни банки, които бързо да наводнят пазара с полупроводници както направиха паричните стратези след колапса на "Лиймън брадъс". Чиповете не могат да се уловят във въздуха; няма системни начини за увеличаване на предлагането, за да се овладее страха и да се държи под око повишението на цените. 

Има и други важни различия в сравнение с предишното десетилетие, твърди Атуотър. 

Днешните правителства действат най-вече в собствена полза и в защита на собствения си интерес. Едно от доказателствата е разпределението на ваксините срещу COVID-19, когато всеки мислеше за себе си. Нещо повече, променило се е и настроението на тълпата. След като понесоха негативните последствия от банковата криза през 2008-2009-а, дребният бизнес и домакинствата не са склонни да станат отново жертва на система, която смятат, че обогатява несправедливо и за тяхна сметка акционерите.

Недостигът на стоки и рязкото покачване на цените не се приемат добре. Ако производствените ограничения започнат да отпадат и снабдяването със суровини се нормализира, страховете ще отслабнат. Връщането към повче доставки на паре обаче ще нагнети неизбежно бъдеща инфлация. Бизнесът няма да има особени алтернативи освен да се опита да прехвърли по-високите си разходи или по-ниска ефективност на потребителите. И политиците би следвало да имат едно на ум.

Както ни учи историята, финансите и индустрията вървят ръка за ръка.

Те са двете страни на една и съща монета. И онова, което предстои в управлението на веригите за доставки, повече от сигурно ще бъде копирано от по-предпазлива финансова система.

Ако не внимаваме, много лесно може да стигнем до възходяща спирала от растящи потребителски разходи и свиваща се кредитна наличност, което ще доведе до нови опасения от недостиг и дори до по-голямо запасяване и спестявания. Точно както показа нагорещеният от секюритизацията ипотечен пазар през 2008-а - прекомерният излишък може лесно да се превърне в дъбок недостиг, заключава Артуотър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във