Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СМЯНАТА НА КОВЧЕЖНИКА НА САЩ РАЗЛЮЛЯ ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ

Щатският долар преживя тежка седмица и отчете най-резкия си за последните шест седмици спад, докато стане известно името на новия финансов министър на САЩ. След като сегашният финансов лидер на страната Джон Сноу потвърди намерението си да се оттегли от поста, от Азия тръгна мълва, че той може да бъде подменен от Доналд Евънс - бившия министър на търговията от правителството на Джордж Буш. Сътресенията бяха овладени едва след като Буш обяви, че се е спрял на Хенри Полсън - главният изпълнителен директор на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс груп. Логиката на валутните търговци е, че кадрите от Уолстрийт като цяло са по-склонни да подкрепят долара, отколкото индустриалците или политиците.
Индексът на доверие на потребителите в икономиката на САЩ се е понижил от 109.8 точки през април на 103.2 през май. Основен виновник са растящите цени на енергията. Тези данни подсказват по-слабо потребление, забавяне на стопанския растеж (който ще остане положителен) и повишаваща се инфлация. Същевременно най-голямата търговска верига в света Уол-Март съобщи, че майските продажби в Съединените щати са се увеличили само с 2.3% заради по-високите разходи на потребителите за гориво. От оповестения на 1 юни обзор на Института за управление на предлагането става ясно, че през май американските производители са платили по-високи цени за поръчаните суровини и материали, което се случва за трети пореден месец и е сериозен източник на инфлационен натиск. Подиндексът на цените се е повишил от 71.5 точки през април на 77 през миналия месец поради поскъпването на медта, стоманата и други стоки. Общият промишлен индекс обаче се е понижил от 57.3 пункта през април на 54.4 през май, но все пак остава над 50 точки, което е белег за растеж в сектора. Като цяло тези данни са показател за растяща инфлация, борбата с която ще изисква и по-високи лихви. В този тон бяха и публикуваните откъси от съвещанието на Федералния резерв на 10 май, които обърнаха нагласите за бъдещата лихвена политика на щатската централна банка. Според записаното в протокола от заседанието на паричния комитет на централната банка последните данни сочат, че възходящият риск от инфлация се е повишил в сравнение с мартенската сбирка.
Еврозоната също се подготвя за битка с инфлацията. Паричното предлагане в 12-те й членки през април е нараснало с 8.8% спрямо същия период на 2005 година. Отпуснатите заеми на компании и физически лица са се увеличили с 11.3% - най-високия им ръст, откакто Европейската централна банка управлява паричната политика на общността. Инфлацията пък е скочила до 2.5% през май, показва оценка на статистическата служба на ЕС. Нещо повече, съществуват признаци, че базовата й съставка (без силно променливите цени на течните горива и на необработените храни) също е в подем. Анализатори коментират, че комбинацията от увеличение на паричното предлагане, на кредитите и по-силната икономика, както и растящият инфлационен натиск притискат ЕЦБ да качи основната лихва с поне 25 базови точки на редовното си съвещание на 8 юни и до 3.25% до края на тази година.
Промишленият продукт на еврозоната през май регистрира най-мощния си за последните почти шест години растеж. Индексът, следящ показателя, е достигнал 57 точки срещу 56.7 през април, оповести финансовата информационна агенция Ройтерс. А Европейската комисия съобщи, че индексът, следящ икономическите перспективи пред общността, се е повишил от 105.7 точки през април на 106.7 през май - най-високата му стойност от април 2001 г. насам.
Германия и Франция отчетоха значително снижение на безработицата през миналия месец. Във Франция тя е спаднала на 9%, а в Германия - до 11 процента. Германските продажби на дребно през април пък са скочили с 2.8% след резкия им спад през март. Тези данни са в хармония със скромното подобрение на индивидуалното потребление на германците - отдавнашна ахилесова пета на най-голямото европейско стопанство. Съответно майският индекс на доверие на германските потребители е достигнал най-високото си ниво за последните четири години.
Япония също отбелязва успехи - индустриалният й продукт е рекордно висок през април, а безработните са били най-малко за последните седем години. Продуктът е нараснал с 1.5%, а безработицата се задържа 4.1% за трети пореден месец. Икономисти очакват японското стопанство да остане силно, след като износът запазва високите си стойности от началото на годината, а вътрешното потребление укрепва. Управителят на Бенк ъф Джъпен Тошихико Фукуи обаче заяви, че му трябват още данни за растежа и за цените, преди да предприеме увеличение на основната лихва, което ще е първото за последните повече от пет години.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Среднодневните изтъргувани обеми достигнаха 417 млн. евро (816 млн. лева). Сделките в щатски долари бяха едва 5% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във