Банкеръ Daily

Пари и пазари

Силният франк смущава съня на Томас Йордан

Националната банка на Швейцария (SNB) е под силен натиск да понижи лихвените проценти. Разпространението на китайския COVID-19 по света "притвори" ножицата между доходността на швейцарските и на германските облигации. Именно този диференциал, периодично посочван от шефа на SNB - Томас Йордан, като необходимо условие за предотвратяване на поскъпването на франка, вече почти се е стопил. Доходността на десетгодишния германски дълг потъна до най-ниските в историята минус 0.86% на 9 март, сваляйки разликата спрямо аналогичните по срочност швейцарски книжа под десет базови пункта. А на 12 март германските облигации вече се търгуваха с минус 0.77% доходност срещу минус 0.86% за швейцарските - едва девет пункта лихвен диференциал.

Швейцарският франк пък проби нивото на съпротива от 1.06 франка за едно евро и се изкачи още в началото на седмицата до най-силната си котировка от лятото на 2015-а - под 1.055 франка за едно евро. Това стана под натиска на обявената от Рияд ценова война за петрола, предизвикала мащабни колебания на финансовите пазари и бягство на инвестиции към спасителните убежища. А след паричните и фискални стимули на "Бенк ъф Инглънд" и на Белия дом, паричният поток към доказалите качеството си валутни пристани се засили и задържа швейцарските пари в близост до 1.055 франка за едно евро. Количеството високоликвидни средства (депозити при поискване), които търговските банки държат в SNB се е увеличило през миналата седмица, което показва, че швейцарските централни банкери вероятно са интервенирали, за да овладеят щурма на националната валута.

Преди пет години (на 15 януари 2015-а) Йордан и колегите му премахнаха тавана от 1.20 франка за едно евро и понижиха депозитната лихва до сегашните минус 0.75%, за да поддържат лихвения диференциал с еврозоната. Следващото официално съвещание на паричните стратези на SNB е насрочено за 19 март, макар че историята показва, че банкерите са вземали и решения адхок.

Евентуална нова лихвена редукция в алпийския оазис ще повиши напрежението сред населението, защото дори  сегашните минусови лихвени проценти правят покупките на жилища непосилни за големи общности. Цената на еднофамилен имот в Швейцария може да надхвърли десет пъти средната годишна заплата, сочи проучване на "Креди Сюис груп". Това се дължи на намаляващия праг, при който банкерите започват да начисляват отрицателни лихви на кешовите баланси на спестителите. Това принуждава инвеститорите да се насочат към пазара на имоти за положителни доходи и нисък риск от вложенията си в жилища, които впоследствие отдават под наем или в много редки случаи препродават.

В момента финансирането на покупки на имоти с инвестиционна цел представляват 17% от новия ипотечен бизнес и растящите цени на най-търсените райони оказват допълнителен натиск върху наемите. Да не говорим за намаляващите възможности на домакинствата да придобиват собствени жилища. Например, цената на апартамент може да надхвърли пет пъти средния годишен доход на домакинството, като в най-престижните райони това съотношение може да нарасне до десет пъти.

Засега шефът на звеното за анализ на недвижимия сектор в "Креди Сюис" - Фреди Хазенмайле, не смята, че има  ценови балон при имотите, но вижда първите белези на надути цени. Те обаче не са резултат от спекулативни тенденции, а по-скоро са резултат от ниските лихвени проценти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във