Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СИЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ ПРАВИ ЦЕНИТЕ АТРАКТИВНИ

Г-н Маринов, за разлика от банковия сектор, лизинговите компании не подлежат на строг лицензионен и регулаторен режим. Доколко това пречи и доколко помага за пазарното им утвърждаване? Има ли място за нелоялна конкуренция на този пазар?
- Не мисля, че на нашия пазар се наблюдава какъвто и да е ефект, произтичащ от пазарния регулаторен режим. Не смятам, че в лизинга има повече нелоялна конкуренция, отколкото в другите финансови сектори. Дори бих казал, че такива явления са сравнително по-малко. В същото време, благодарение на силната конкуренция в нашия бизнес, достигнахме много атрактивни нива за финансиране на потребителите. Колегите от банковия сектор понякога се учудват, че лизинг на машини и съоръжения може да бъде ценообразуван по-евтино в сравнение с инвестиционен кредит, обезпечен с ипотека например. Но това е факт и се дължи преди всичко на силната конкуренция.
Неотдавна една от лизинговите компании у нас публикува резултатите от свое проучване, според което лизингът в България се развива с много бързи темпове, но остава сравнително непопулярен за бизнеса. Как бихте коментирали такъв извод?
- Не бих казал, че съм съгласен с него. Ако погледнем показателите за проникване на лизинга, ще видим, че те са съпоставими, та дори и с по-високи стойности, в сравнение с постигнатите в другите европейски страни. Това означава, че като популярност лизингът в България в никакъв случай не е на по-ниско ниво, отколкото в Европа. За пример ще ви дам две съотношения. Едното е на лизинговите вземания към брутния вътрешен продукт. За България този показател е над 7% при средно около 6% за европейския пазар (в който влизат не само страните от ЕС, а всички държави от Стария континент). От друга страна, лизинговите инвестиции като част от общите вложения у нас вече надхвърлят 15%, докато в Европа те са средно 12.5 на сто. Ръст на пазара от над 80% през миналата година едва ли може да бъде обяснен само чрез сделките ни с вече съществуващи клиенти. Смятам, че поне 40% от нарастването се дължи на договори с новопривлечени клиенти.
Не трябва да се забравя, че основното в такова проучване е извадката. В България все още има регистрирани над 500 хил. фирми, от които не повече от 20 хил. предприятия действат реално и постигат оборот над 100 хил. лева. Според мен, ако проучването се направи само сред тези 20 хил. пазарни играчи, резултатът ще е съвсем различен.
Оперативният лизинг все още заема малък процент от лизинговите вземания. Какви са причините за това?
- В момента за този вид услуги не се предлагат реални данъчни предимства. Амортизационните норми в страната са високи, за да стимулират инвестициите, и действително го правят. От данъчна гледна точка обаче няма съществена разлика дали фирмата ще осчетоводи лизинговото задължение като комбинация от актив и задължение, или като наемен договор.
У нас почти всички договори за оперативен лизинг са сключени с мултинационални фирми. Те обаче го използват не по данъчни, а по счетоводни причини, защото така задлъжнялостта им е по-малка и отчитат по-висока възвръщаемост на активите. Но засега тези два показателя не са от решаващо значение за българските лизингополучатели. Освен това предстоят промени в Международните счетоводни стандарти (а впоследствие и в националните счетоводни стандарти), които са насочени към максимално доближаване на начините, по които се осчетоводяват оперативният и финансовият лизинг. Това означава, че и в бъдеще този фактор няма да стимулира използването на оперативния лизинг.
Отрази ли се увеличаването на минималните задължителни резерви на търговските банки върху ръста на сключените лизингови договори през миналата година?
- Ако погледнете статистиката за развитието на пазара, ще видите, че ръстът му бе най-голям през последното тримесечие на 2007-а. Но това няма абсолютно никаква връзка с рестрикциите на БНБ, а е въпрос на сезонност - исторически е доказано, че най-големите лизингови инвестиции се извършват в края на годината.
От друга страна, относително малка част от лизинговите компании у нас се финансират с кредити от български търговски банки. Над 90% от финансирането идва от еврозоната - източник на ресурс са или банките майки на дружествата, или други европейски кредитни институции. Това означава, че обемът на активите на лизинговите компании не се влияе от изискванията на БНБ за минимални задължителни резерви.
Но това, че повечето лизингови дружества се финансират отвън, означава, че са почувствали увеличението на цената на финансовия ресурс на световните пазари, не е ли така?
- Да, това имаше много сериозно влияние. В момента рискът се оценява като по-висок и затова и растат рисковите премии по кредитите. Освен това рисковата премия за български държавен дълг бе повишена от 0.25% през юни 2007 г. до около 1.7% през февруари 2008 година. Това със сигурност не съответства на реалния риск на страната ни като заемател, а по-скоро е емоционална реакция на инвеститорите. Въпреки че това влияе много негативно на онези български граждани, които заемат от чуждестранни банки, защото цената на кредитния ресурс за тях се увеличава.
Доколко, според вас, когато човек решава услугите на коя лизингова компания да използва, той се влияе от връзката й с търговска банка?
- Като цяло това има значение и влияе на избора на потребителя. Важно е обаче и колко силно е взаимодействието между банката и лизинговата компания, които работят в рамките на една финансова група. Част от кредитните институции гледат на лизинга като на алтернативен канал за продажба. Те не целят сегашните им клиенти да ползват и лизингови услуги, а по-скоро се стремят чрез лизинговите си компании да привличат нови потребители. Около 65% от банките обаче гледат на лизинга като част от целия пакет услуги, който предлагат, и го включват в кръстосаните продажби между различните звена на групата.
В момента обаче нараства броят на кредитополучателите, които искат да диверсифицират източниците си на финансиране. И това е нормално, защото никой не иска да зависи само от един партньор. Да не забравяме и сътресенията на финансовите пазари, при които част от големите международни банки пострадаха. А те имат и лизингови дружества. Ако един потребител е зависел само от тези кредитори, спирането на финансиране от тяхна страна би създало сериозни проблеми. Най-малкото защото е нужно време да създадат контакти и да получат одобрение от други алтернативни кредитори.
Къде виждате ролята на лизинговите компании в процеса на усвояване на средствата от европейските фондове? Има ли вече лизингови компании, които са сключили споразумения за сътрудничество с икономическото ведомство - например по програмата Конкурентоспособност?
- До момента девет от 21 членове на Българската асоциация за лизинг са подписали договори с Министерството на икономиката и енергетиката. Други пет или шест от компаниите в сдружението са специализирани в лизинговането на транспортни средства, които не са обект на финансиране по програмата за Развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Това, че не всички са подписали такъв документ, означава, че засега за тях това не е приоритет.Освен това в момента тази възможност не е чак толкова атрактивна.
По програмата за 2008 г. срокът за извършване на инвестициите и за признаване на разходите е една година. Като разход, който подлежи на възстановяване по тези мерки, ще се признаят лизинговите вноски, направени през тази една година. Така че в момента лизинговото финансиране не изглежда толкова апетитно. Очакваме, че при следващите мерки обемът на финансирането от Европейския съюз ще е значително по-голям, а срокът за завършване на проектите и възстановяване на лизинговите разходи - по-дълъг.
Необходимо ли е лизинговите компании да се застраховат срещу финансовите рискове?
- Звучи малко крайно, но според мен застраховката на финансовия риск е излишен разход за лизинговите компании. Имаше момент, в който местните дружества се рефинансираха от български банки. Тогава кредитните институции смятаха, че една такава застраховка прави риска по-приемлив. У нас обаче навлязоха повечето големи международни групи и вече се смята, че банките и другите финансови институции могат да оценят кредитния риск по-добре от една застрахователна компания.
Застраховките Имущество и Каско обаче не са единствените, от които българските лизингови дружества имат нужда. На компаниите са необходими и полици, покриващи рискове, които не са заложени интегрално в бизнес модела на застрахователните компании. Имам предвид събитията, свързани с погиване или увреждане на лизинговите активи, но които са включени в клаузата за изключенията на застрахователния договор. За пример ще дам лизингован автомобил, който е намалил или загубил стойността си след катастрофа, причинена от водач, употребил алкохол. В този случай застрахователят не покрива щетите и лизинговата компания не удовлетворява своите вземания. В случая лизингът от обезпечен се оказва необезпечен. Затова има нужда от застраховка на специфични рискове.
Разговора води Светлана Стоилова

Facebook logo
Бъдете с нас и във