Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Шведската крона - новият франк

Шведската крона се превръща постепенно в новия швейцарски франк за инвеститорите, които търсят по-високи лихви в страни със стопански растеж, търговски излишък и намаляващо дългово бреме. Шведската валута е с 3% ръст сред съперниците си от паричната кошница на развитите икономики от юни насам и той е двойно по-висок от този на следващата я по петите норвежка крона. Икономистите очакват БВП на Швеция да се увеличи с 1.2% през тази година въпреки спада в еврорегиона.


Валутни стратези прогнозират, че шведската крона ще продължи да поскъпва и ще достигне 6.35 крони за 1 щ. долар в края на ноември (при 6.64 крони за долар в сутрешната търговия на 4 октомври). Предвижданията им се основават на преценката на Шведската централна банка (Riksbank), че не е нужно да предприема мерки за ограничаване на ръста на местната парична единица.


Предимствата на шведската крона, подобно на швейцарския франк, се дължат на излишъка по текущата сметка на Швеция, което означава, че Стокхолм няма нужда от чуждестранни капитали, за да запълва бюджетни дупки. Кроната вече може да бъде наречена новото спасително убежище.


По данни на Международната банка за разплащания шведската парична единица е на девето място сред най-активно търгуваните валути. Тя е имала 2.2% дял от средния дневен оборот на международните валутни пазари през 2010-а, възлизащ на 4 трлн. щ. долара, докато делът на швейцарския франк е бил 6.4 процента.


Публичният дълг на Швеция се понижава през всяка година от 2009-а насам и ще достигне 31.2% от БВП през 2015-а срещу 38.4% през 2012-а, сочат официалните правителствени прогнози. Стокхолм очаква бюджетът да излезе на излишък през 2014-а след дефицити на стойност 0.3% от БВП през тази и 0.6% през следващата година. Инвеститорите проявяват силно доверие към скандинавската държава, което проличава от доходността от 1.48% на десетгодишния правителствен дълг - почти колкото е и на германския. Местният борсов индекс OMX Stockholm 30 е поскъпнал с 8.56% от 1 януари досега.


Естествено, икономическият растеж на Швеция, който е бил два пъти по-висок, отколкото на еврозоната през последните две години, не може да продължи със същите темпове в сегашните кризисни условия. Силната шведска крона и спадащото търсене в еврорегиона, където отиват 70% от шведския експорт, започват да оказват негативен ефект - търговският излишък на страната се е свил от 10.4 млрд. крони през януари на 3.3 млрд. крони през август. Riksbank понижи на 6 септември основната си лихва с 25 базови пункта - до 1.25%, но предупреди, че ще запази тази стойност до средата на 2013-а. Тя е с 0.5% по-висока, отколкото на Европейската централна банка и с 1% над базовата лихва на Федералния резерв. А това привлича чуждестранни капитали и качва цената на кроната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във