Банкеръ Daily

Пари и пазари

Швеция приключи с отрицателните лихви

Шведската "Риксбанк" сложи край на политиката на отрицателни лихвени проценти, която властва в страната половин десетилетие, и повиши основната си лихва с 25 базови пункта, въпреки доказателствата за забавяне на националната икономика. Това се случи на последното за годината официално съвещание на институцията на 19 декември. С този акт Централната банка на Швеция, която навремето Нобеловият лауреат Пол Кругман порица, че провежда "садомонетарна" политика на затягане на паричното предлагане, рискува да провокира отново подобни противоречия.
Председателят на "Риксбанк" - Стефан Ингвес, омаловажи ролята на икономическата перспектива за взетото решение и обясни, че водеща роля за него са изиграли вредните странични ефекти от негативните лихви, в частност - опасността, че свръх ниските лихвени разходи могат да насърчат рисковите инвестиции. Ингвес допълни, че мярката е замислена като временна. 

Лихвеното повишение на 19 декември е повратна точка в историята на монетарната политика, провеждана през последните години от три други европейски стопанства, както и от "Бенк ъф Джъпен". То бе заявено предварително и не изненада икономистите.

Инфлацията в Швеция е в близост до целевите 2% още от началото на 2017-а и "Риксбанк" преценява, че условията са подходящи тя да се задържи така и в бъдеще. Основната лихва (по репо-сделките) се очаква да остане нула процента "през идните години", покупките на облигации ще продължат до края на 2020-а, а лихвеният процент по депозитите се запазва отрицателен.

Европейската централна банка, Националната банка на Швейцария, Датската централна банка и "Бенк ъф Джъпен" са четирите институции, които продължават политиката си на минусови лихви. И със сигурност ще следят с повишено внимание как биха могли да прекратят тази тенденция в бъдеще.

Традиционното схващане е, че негативните лихвени проценти са предназначени да стимулират растежа, защото насърчават банките да дават пари назаем вместо да ги пестят. Множество официални представители на ЕЦБ обаче подчертават вредното влияние на негативните лихви. Докато председателят на Националната банка на Швейцария Томас Йордан защитава усърдно инструмента и посочва, че неговата страна не може да се сравнява с Швеция. И макар че швейцарската депозитна лихва е минус 0.75%, точно колкото и на Дания, Йордан не изключва по-нататъшното й понижение в интервю, публикувано на 18 декември.

Решението на "Риксбанк" да "занули" основната си лихва крие доста рискове. Макар че ускоряващата се инфлация дава зелена светлина за затягане на паричната политика, ориентираната към износ икономика на Швеция е силно зависима от търговските спорове и показва признаци на забавяне. Не всички членове на борда на шведската централна банка са били съгласни с повишението на основната лихва до нула процента точно сега. Заместник председателите на банката - Ана Бреман и Пер Янсон, са изразили резерви срещу решението. А бившият паричен стратег на "Риксбанк" - Ларс Свенсон, описва лихвеното увеличение като "грешка, сходна на предишния лихвен ръст", атакуван от Кругман през 2010-а.

Въпреки решението за приключване на политиката на отрицателни лихви, валутни анализатори не очакват подем на шведската крона и дори прогнозират, че тя ще продължи да поевтинява и през 2020-а. Просто защото икономиката на страната се бори със слабо потребление и ръст на инвестициите и с липса на политическа воля за справяне с тези проблеми. От началото на годината валутата на Швеция е загубила над 5% от пазарната си оценка към зелените пари и в следобедната европейска търговия на 19 декември тя се разменяше срещу 9.43 крони за един долар. Все пак, валутните експерти очакват загубите на кроната през идната година да са по-малки отколкото през 2019-а именно заради повишението на основната лихва на страната от минус 0.25% на нула процента.

На шведската валута ще помогне и започналото възстановяване на основните търговски партньори на експортно-ориентираната Скандинавска икономика. През 2019-а кроната падаше именно заради "статуса" на шведското стопанство на барометър на глобалната търговия. Валутата бе поразена от страховете от рецесия и от митнически войни, докато централната банка поддържаше щедра монетарна политика. Кроната е напът да приключи на загуба пета от последните шест години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във