Банкеръ Daily

Пари и пазари

Ще спре ли ЕЦБ да пълни раздутия си до 4.9 трлн. евро облигационен портфейл

S 250 811bfa9f 8248 468d b326 c258224a93d2

Кредитните разходи на територията на еврозоната вървят нагоре в очакване Европейската централна банка да ограничи паричните стимули. Това вади на показ препятствията, които трябва да бъдат преодолени, за да се охлади инфлацията без да има трусове на пазарите на държавен дълг.

 

Инвеститорите в ценни книжа се подготвят за дните, когато ЕЦБ ще спре да пълни раздутия си до 4.9 трлн. евро облигационен портфейл. Това вероятно ще се случи след броени месеци и ще бъде последвано от поредица лихвени увеличения, започващи още през юли. 

Инвеститорите вече искат и по-високи надбавки по заемите, които отпускат на по-рисковите кредитори, предимно от по-задлъжнелите държави в еврозоната. Индикация за това е доходността на десетгодишните германски облигации, които са базови за дълговите пазари на еврозоната. През седмицата тя се изкачи над 1% - за първи път от 2015-а насам.

Маржът между доходността на 10-годишния италиански държавен дълг и същият по срочност германски скочи до 1.9% и е най-широк от ранния период на пандемията преди две години. Това съотношение е признато като мярка за

политическите и икономически рискове в общността

По-голям от италианския диференциал спрямо германските облигации, е единствено гръцкия  - почти 2.4 процента.

Очакванията на анализатори на сектора е, че италианските маржове ще се изкачат над 2% и ще са сериозен тест за начина, по който европейските централни банкери ще се справят с проблема. 

Тези стойности са израз на пазарните нагласи за предстоящо затягане на паричната политика на ЕЦБ и са сериозен удар върху най-уязвимите членове на блока на еврото, защото качват цената на финансиране точно когато перспективите им за икономически растеж се преоценяват надолу. 

Италия е на кръстопът благодарение на огромното си дългово бреме, достигнало рекордните почти 160% от БВП през 2021 г., отчасти заради пораженията от пандемията от коронавируса. 

Пазарни стратези припомнят, че по време на дълговата криза в еврозоната преди десет години "опасната зона" между десетгодишните италиански и германски облигации е била малко над 2.5 процента. В сегашните условия обаче този праг се очаква да е малко по-висок - в близост до 3%, заради перспективата за по-висок ръст на номиналния БВП. 

Правителствата на страните от еврозоната се очаква да емитират през тази година почти същото количество допълнителен дълг колкото и през миналата, но ЕЦБ ще "напазарува" далеч по-малка част от него. Прогнозите са тя да изкупи 40% от тазгодишните нетните държавни облигационни емисии срещу над 120% през последните две години. 

Рим вероятно ще пусне на пазара дългови книжа за чисто 80 млрд. евро 

през 2022-а - малко под обема през 2021-а, а Европейската централна банка се очаква да придобие около 45% от него срещу 140% през миналата година. 

Икономисти смятат, че подобна редукция е управляема благодарение на комбинацията от икономически растеж, висока инфлация, ниски лихвени проценти, евтини заеми и безвъзмездна помощ за Ботуша от над 210 млрд. евро от Фонда за възстановяване на ЕС.  

Инвеститорите обаче разчитат по-скоро на относителната политическа стабилност на Италия, която настъпи след избирането на Марио Драги за премиер в началото на 2021 година. И опасенията им са, че тя може да се разклати от изборите през 2023 г., ако 74-годишният бивш председател на ЕЦБ не бъде преизбран.  

Банкови експерти вече правят залози, какво ще се случи след шест месеца, когато дебатът се насочи към италианските избори и как би изглеждала италианската икономика след Драги. Техни колеги пък се безпокоят, че след като италианският БВП се сви с 0.2% през първото тримесечие спрямо последните три месеца на 2021-а, съществува голяма вероятност икономиката на Италия да пострада много по-сериозно от повечето икономики в Еврозоната и от ембаргото на ЕС върху вноса на руска енергия, както и от новите китайски пандемични карантини.  

Средният срок до падежа на италианските дългови книжа е седем години и Рим все още има възможност да рефинансира значителна част от облигациите с падеж през тази година с новоемитирани при по-ниски лихвени проценти. 

ЕЦБ обещава да сложи таван на маржовете на дълговите емисии 

на по-слабите икономики от еврозоната, ако това се налага. Както и да подхожда гъвкаво, когато инвестира повторно средствата от книжата на падеж, които притежава, така че да предотврати фрагментиране на пазарите на държавни облигации.

Европейските централни банкери обмислят също да въведат "нов инструмент" в подкрепа на страните, за които се очертава рязко увеличение на кредитните разходи при повишението на лихвите. Банковият заместник-председател Луис де Гиндос обаче заяви, че управителният съвет "не е обсъждал в детайли нова програма срещу пазарното разделение". 

Самият факт, че макар и мъгляви, подобни дискусии все пак се водят,

показва тревогата на ЕЦБ

за последиците от по-строгата парична политика върху маржовете на доходността в еврозоната и по-специално - на италианските.

Не трябва да се забравя също, че ще е много трудно да се разработи такъв инструмент, без да се прекрачи още по-дълбоко линията между паричната политика и финансирането на правителствените дефицити.

Тези доводи навеждат на мисълта, че ЕЦБ по-скоро би предпочела да забави прехода към по-стриктна монетарна политика, като се откаже от очакваното увеличение на лихвите с 0.9% през тази година. Просто защото съотношението на публичния дълг към БВП в размер на 150% е огромна пречка. И, ако централните банкери продължат да затягат коланите, то италианският диференциал на доходност ще се разшири още по-сериозно и вероятно ще стане още по- неуправляем.

В условията на всеобща несигурност, единната европейска валута остава слаба към щатската с котировки - в близост до 1.05 щ. долара за едно евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във