Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЩЕ ГАРАНТИРАТ ЛИ УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДРУЖЕСТВА ИНВЕСТИЦИИТЕ?

Управляващите дружества трябва да започнат да правят вноски във фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Такива са и директивите на ЕС. Това заяви за БАНКЕРЪ председателят на фонда Милети Младенов. Той допълни, че са необходими промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), за да се регулира този процес. Според Младенов обаче такива вноски ще се дължат само върху клиентските активи, предоставени за доверително управление при управляващите дружества, а не за колективните инвестиционни схеми. Експерти смятат, че да се искат вноски и за колективните схеми би било пълен абсурд, който няма аналог в световната практика.
В чл. 202 от Закона за публично предлагане на ценни книжа е записано, че освен управлението на колективни форми на инвестиции, управляващите дружества могат да предоставят и няколко допълнителни услуги. В ал. 2 например е включено управление в съответствие със сключен с клиента договор, на индивидуален портфейл, включително и такъв на институционален инвеститор, включващ ценни книжа, по собствена преценка, без специални нареждания на клиента. За допълнителна услуга се смята и предоставяне на инвестиционни консултации относно ценни книжа. В следващата алинея е посочено, че за управляващото дружество, което предоставя услуги по горната алинея, се прилагат съответно разпоредбите на закона относно инвестиционните посредници. А според тези разпоредби управляващите дружества трябва да правят вноски във фонда.
В наредба № 11 на Комисията за финансов надзор (КФН) е имало включен текст, предвиждащ въпросните дружества да плащат вноски във фонда за компенсиране на инвеститорите, само че при окончателната редакция на документа е отпаднал. В сега действащия закон също има текст, който се отнася за управляващите дружества, но е прекалено общ, отбеляза Младенов. Затова и е необходимо ЗППЦК да бъде променен в тази насока, като изрично се посочи, че и тези компании участват във фонда за компенсиране на инвеститорите с встъпителни и годишни вноски.
Според европейските директиви България е длъжна да въведе тези правила. Все още обаче не се знае кога. Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност Димана Ранкова, каза, че няма яснота дали подобно изискване ще бъде въведено при промените на ЗППЦК. Когато текстът на наредба № 11 е бил предлаган, Комисията за финансов надзор се е водила от директива 2001/107 на ЕС, която казва, че при предлагането на допълнителни услуги управляващите дружества се съобразяват с директивата за компенсиране на инвеститорите. Ранкова допълни, че промяна в закона е предвидена, но дали ще бъде приета е трудно да се прогнозира, тъй като въпросът е много дискусионен и засега такъв текст не е нужен.
Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) е против въвеждането на вноски за тях. Председателят на асоциацията Стоян Тошев изтъкна пред в. БАНКЕРЪ, че бизнес моделът е управляващите дружества да използват инвестиционните посредници при покупка на акции. Би било куриозно и те, и инвестиционните посредници да правят вноски във фонда, смята Тошев. Отделно обаче стои въпросът, че управляващите дружества у нас нямат практика да използват предоставените им от ЗППЦК възможности за извършване на допълнителни услуги. Дори компании, които извършват услуги според този закон, обикновено сключват договори с институционални инвеститори, чиито активи не се включват при формирането на вноската и техните вложения не са гарантирани от фонда.
Ако бъдат въведени вноските за управляващите дружества във фонда за компенсиране на инвеститорите, ще се получи т.нар. двойно броене - и те, и инвестиционните посредници, с които работят, ще правят такива вноски. Това ще намали възможността непрофесионалните инвеститори да вложат парите си на доверително управление, тъй като услугите на управляващите дружества ще поскъпнат и ще се стигне до отлив на клиенти. Становището конкретно на Милети Младенов е, че това няма да се случи, защото въвеждането на вноските ще стане в условията на конкуренция. А и в същото време инвеститорите ще получат сигурност, че при евентуален фалит ще бъдат обезщетени.
Вноските, които евентуално ще правят управляващите дружества, са в размер от 0.5% от паричните средства и 0.1% от клиентските активи. Ако все пак такъв текст бъде наложен през 2007-а, ще се ползват за база показателите от 2006 година. По данни от ИНТЕРНЕТ сайта на Фонда за компенсиране на инвеститорите до момента, инвестиционните посредници у нас са внесли в него общо 593 373.68 лева. Тези средства могат да се депозират в търговски банки, в БНБ или да се влагат в държавни ценни книжа. Към тях трябва да се прибавят и годишните вноски, които се смята, че ще са около 1.5 млн. лева. Сега отчисления във фонда за компенсиране на инвеститорите плащат 89 компании, от които 60 са инвестиционни посредници, а 29 - търговски банки, които изпълняват и тази роля.
Дребните инвеститори ще бъдат обезщетявани до три месеца след фалита на инвестиционния посредник. Този срок може да бъде удължен с още три месеца, ако е необходимо да се съберат допълнителни документи, свързани с дейността на посредника. Ако фондът все пак не разполага с достатъчно средства, е възможно той да задължи инвестиционните посредници да внесат наведнъж цялата годишна вноска, да преведат авансово годишната вноска за следващата година или даже да увеличи годишната вноска. При определени условия е позволено и ползването на банков заем. Самите обезщетения на инвеститорите ще се изплащат от търговска банка. Според закона до края на тази година фондът ще покрива до 12 000 лв. при фалит, като сумата ще нарасне до 40 000 лв. през 2010-а, каквито са изискванията на Европейския съюз.
Фондът не покрива загуби на всички инвеститори в ценни книжа. Освен институционалните инвеститори без компенсация ще остават и членовете на управителния и контролния орган на фалиралия инвестиционен посредник, както и на неговите прокуристи. Техни съпрузи, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително и по сватовство до втора степен също не могат да получат обезщетения при фалит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във