Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Щатският долар трудно ще разчита на Пекин

Нищо на този свят не е вечно. Това важи  и за китайската подкрепа за американския долар. През последното тримесечие чуждестранните инвеститори са продали щатски правителствени облигации за над 500 млрд. щ. долара. Предположенията сред финансистите  са, че поне една трета от тях са предложени на пазара от китайски дружества - тенденция, която си заслужава да бъде следена внимателно. 

Това е позиция на Майкъл Хауъл - главен изпълнителен директор на независимата инвестиционна фирма CrossBorder Capital и автор на излязлата наскоро книга "Капиталови войни: Ръстът на глобалната ликвидност". 

 

Откакто  Китай се присъедини към Световната търговска организация (през 2001г. ), страната играе огромна задкулисна роля за повишаване на пазарната оценка на долара и за потискане на доходността на американските облигации. За почти две десетилетия китайският дял от глобалната ликвидност (общият размер на спестванията плюс кредитите), оценявана на 140 трлн. долара, е скочила - от около 6% до доста над 25 процента. Китай издава търговски акредитиви в зелени пари, инвестира в щатски долари и от време на време предоставя антициклични стимули на гладното си за долари стопанство.    

Хауъл и експертите му пресмятат, че по-голямата част от почти 30-процентното поскъпване на американския долар от 2005-а насам и около три четвърти от спада на доходността на щатските облигации се дължи на "рамото, подложено  от Китай". Тези успехи, естествено, са доста нестабилни и бързо могат да обърнат посоката, в резултат на което зелените пари ще загубят 25% от пазарната си оценка, а възвръщаемостта на дългосрочните щатски облигации може отново да тества 2% - почти тройно повече от сегашните грубо 0.65% годишно. 

Ако Пекин иска да разгърне потенциала си в максимален размер,  трябва да излезе от сянката на долара и да стане основен износител на собствената си валута. Ключова пречка пред този вариант са вътрешните национални пазари, които са твърде неразвити, за да посредничат на трансграничните капиталови потоци. Чужденците имат  ограничен достъп до китайски облигации , не съществува достатъчно голям пазар за деноминирани в юани кредити за националните банки, а  местната валута не се търгува активно извън страната. Нещо повече, националните институции на Китай не искат да поемат валутен риск, защото пасивите им са преобладаващо в юани.

Това принуждава Пекин да управлява колективно международните  си резерви чрез Държавната администрация за валутен обмен, която в момента притежава щатски ДЦК за поне 1 трлн. щ. долара. Което означава, че изправен пред поредните заплахи от Запада за икономически санкции и пред перспективата за потенциално продължителна битка за търговия, капитали и технологии, Китай има капацитет да предизвика огромни пазарни трусове.  

Дори частично дистанциране от щатския долар би помогнало на валута номер две - еврото. Особено като се има предвид готовността на Европейската централна банка да изравни баланса си с Федералния резерв чрез пандемичната си програма за покупка на облигации (РЕРР). Както и плановете на Европа да емитира съвместни облигации за 750 млрд. евро - все обекти, представляващи  от интерес за търсещи реализация свободни китайски средства. В допълнение, Франция възнамерява да увеличи фискалните си разходи с 25% от БВП чрез орязване на данъците и държавна помощ. Германия пък замисля 45% ръст на харчовете, също финансиран от продажби на облигации.

С други думи - щатските ДЦК вече не са единствените сигурни активи на планетата.Но  те са жизнено важни за здравето на финансовата система. Въпреки усилията на регулаторите да принудят финансовите институции да прочистят портфейлите си от прекомерен риск след кризата от 2008-а, предлагането на сигурни активи оттогава насам е нараснало със скромните 38%, поне по сметките  на Хауъл и на екипа му. Лъвският пай от тях се поглъща от централните банки, за да улесни политиките им в подкрепа на националните стопанства, а за частния сектор остават огризки.

Особено ощетена в този аспект е Европа, защото преоценките, последвали банковата криза от 2010-а и по-малките емисии на държавен дълг значително редуцират новото предлагане. В резултат наличието на дългови книжа с максимална инвестиционна оценка "ААА" в еврозоната е паднало от около 40% от БВП на общността през 2008-а на грубо 20% през миналата година. Хауъл и експертите му са изчислили, че от кризата през 2008-а насам щатските дългови пазари са задоволявали световното търсене на сигурни активи в количества, еквивалентни на почти 50% от БВП на САЩ.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във