Банкеръ Weekly

Пари и пазари

СЕРИОЗНИ ЗАГУБИ ОТ ЗАМРАЗЕНИТЕ ГРУЗИНСКИ ТРАСЕТА

Международните наблюдатели тепърва ще оценяват доколко военният конфликт в Грузия е резултат от външнополитическите амбиции на Москва и каква част от тях са свързани с руските амбиции за енергийна хегемония в Средна Азия. Безспорен факт е обаче, че повече от десет години руснаците успешно използват енергийните си ресурси като най-мощното оръжие на външната си политика. И че през територията на Грузия преминават почти всички големи пътища за транспорт на каспийския нефт и природен газ към световните пазари. Очеваден е още стремежът на Москва да възстанови доминантата си над бившето социалистическо пространство, като за това използва всички средства - от бонуси за послушните и ценови удари за непокорните до затваряне на кранчето и военна заплаха. Особено показателни са действията на руските власти през последните два месеца. В края на юли, веднага след като правителството в Прага се съгласи да инсталира в страната американски радари,Русия спря нефта за Чехия. Наказанието предизвика шумни международни протести и доставките бързо бяха възстановени. Руснаците се оправдаха с някакви технически проблеми по нефтопровода Дружба, но така и не бе обяснено какви са били неуредиците и как така са отпаднали само броени часове след официалните възражения на големите западни държави.
Затова пък при конфликта в Грузия Москва получи възможност да използва цялата риторика от времето на Студената война.
Всъщност новата разделителна линия на Стария континент вече е факт. Засега тя преминава по руските нефто- и газопроводи. През седмицата руските медии шумно ни убеждаваха, че въпреки военните действия в Осетия и Грузия проблем за транспорта на енергийни суровини от каспийския регион нямало. Руските тръбопроводи били в състояние да поемат нефта на Казахстан и природния газ на Туркменистан, както и черното злато на Азербайджан. Руската алтернатива за пътя на каспийския нефт и газ обаче поставя средноазиатските държави в обезпокояваща зависимост от руснаците. Засегнати ще са не само Азербайджан и Казахстан, а и Турция и Гърция, получаващи не малка част от необходимите им енергийни суровини през територията на Грузия. Но най-потърпевши ще са европейските потребители, за някои от които изключването на грузинските енергийни пътища може да доведе до почти 100-процентова зависимост от руските тръби.
От спокойната обстановка в Грузия зависи огромно количество доставки на нефт и газ. Геополитическа нестабилност в тази страна може да принуди производители и търговци да търсят други пътища за транспорт на суровините, коментираха в разгара на конфликта шефове на големи западни петролни компании. Опасенията им бяха потвърдени и от експерти на международната рейтингова агенция Fitch Ratings. Ако потребителите усетят, че някой източник или маршрут на енергийни суровини е уязвим или се намира под непрекъсната заплаха, те могат да започнат да търсят алтернативен доставчик, отбеляза в началото на седмицата Джефри Вудраф, старши директор във Fitch. Потенциалната опасност от прекратяване на търговските договори съществено увеличава риска за доставките и води до финансови загуби.
Досега не е ясно колко точно са загубите от замразяването на магистралните тръбопроводи в Грузия, но със сигурност те ще са огромни. По мнението на руски специалисти, руско-грузинският конфликт най-вероятно е изхвърлил от експортния поток енергоресурси с общ обем от 1.4-1.6 млн. барела нефтен еквивалент на денонощие. Паричното изражение на загубите се изчислява на около 170 млн. долара дневно. По оценки на Fitch, поради затварянето на нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан (БТД), операторът Бритиш петролиум ежемесечно губи по около 300 млн. долара, като в тази сума не са отчетени несъбраните транспортни такси. Оценки на щетите от прекъсването на нефтопровода Баку - Супса и газопровода Баку - Тбилиси - Ерзерум на този етап не са направени, но наблюдатели изтъкват, че, ако конфликтът се затегне, общите загуби могат да достигнат близо 1 млрд долара.
Огромната част от тази сума ще бъде натрупана от прекъсването на гигантския петролопровод БТД. Не е тайна, че изграждането му стана възможно благодарение главно на политическата и финансовата подкрепа на Вашингтон. Ето защо всички критики около тази тръба, както и възможните проблеми около него се възприемат от САЩ като нарушаване на стратегическите интереси на страната. В Грузия на кантар са поставени важни стратегически интереси, главно непрекъснатостта на потока през тръбопровода Баку - Тбилиси - Джейхан, който при конфликта Русия се опита да бомбардира, подчерта тези дни кандидатът за президент на САЩ Джон Маккейн. Сенаторът призова Азербайджан, Турция и други заинтересовани приятели към съвместна работа за усилване на безопасността на БТД.
Москва не реагира на предизвикателството отвъд Океана. За сметка на това се обадиха от Техеран. В края на миналата седмица заместник-директорът по инвестициите на иранската национална нефтена компания Хаджатола Ганимифард заяви, че територията на Грузия представлява не по-малко опасен участък за БТД, отколкото турският участък на тръбата, а спирането на нефтопровода е поставило под въпрос безопасността и екологическата надеждност на проекта. По-сигурна алтернатива на този небезопасен американски тръбопровод, според Ганимифард, може да е иранската експортна нефтена тръба Нека - Джанск. Заместник-министърът по нефта Хосейн Ногрекар-Ширази съобщи, че в момента се извършва разчет на оптималният маршрут и технико-икономически анализ на начинанието. Ще припомним, че готовност да вземат участие в строителството на новия ирански нефтопровод изразиха неотдавна Русия и Казахстан.
Алтернативният път на нефта през страната на аятоласите може и да бъде изграден, но той няма да даде отговор на въпроса за достъпа на каспийските енергоресурси до западните пазари. Затова ситуацията в Грузия е от огромна важност и за Европейския съюз и за Съединените щати.

При все че не бяха повредени в хода на военните действия, всички нефтопроводи и газопроводи, пресичащи територията на Грузия, прекратиха работа на 12 август. Седмица по-рано бе спрян нефтопроводът Баку - Тбилиси - Джейхан, но причината не бе руско-грузинският конфликт, а взрив в турския участък, отговорност за който поеха кюрдите от ПКК. Нефтодобиващите компании от региона бяха принудени да свият производството си и да търсят алтернативни маршрути. Използвани бяха главно железопътни превози, доставящи цистерните до пристанището в Батуми. Много малка част от производителите насочиха добивите си по нефтопровода Баку - Новоросийск , чийто максимален годишен капацитет е едва 5 млн. тона. Въпреки слабия интерес от руския държавен монополист Транснефт, който е оператор на съоръжението, обявиха, че са готови двойно да увеличат потоците през тръбата (до над 80 хил. т месечно), а в бъдеще - още поне два пъти.
За три дни бе спрян и газопроводът Баку - Тбилиси - Ерзерум (с годишен капацитет 30 млн. т), който дотогава работеше с минимално натоварване. По него Азербайджан изнася синьо гориво от находището Шах - Дениз главно за Турция и Гърция. Договорите с двете страни, както и контрактите с Италия и Австрия, сключени преди година, са за общо 6.6 млрд. куб. м годишно, независимо че капацитетът на находището се оценява на 12 млрд. куб. метра. По-интересното е, че според подписаните договорености Баку продава газа от Шах - Дениз на цени, много по-ниски от пазарните в момента (по неофициална информация Турция купува 1000 куб. м азербайджанско синьо гориво по 129 долара, а Гърция - по 149).
В края на седмицата се разбра, че първата партида на лек нефт ще тръгне по тръбата Баку - Тбилиси - Джейхан на 25-26 август, а до 14 септември се очаква в турското средиземноморско пристанище да бъдат разтоварени 18.2 млн. тона. Мощността на тръбопровода е 1 млн. барела дневно, което съответства на 1% от световните доставки. Акционери в него са: британският петролен гигант BP (30.1%), държавната нефтена компания на Азербайджан AzBTC (25%), американските Chevron (8.90%), ConocoPhillips (2.50%) и Hess (2,36%), норвежката StatoilHydro (8.71%), турската ТРАО (6.53%); италианската Eni (5%); френската Total (5%), както и японските фирми Itochu (3.40%) и Inpex (2.50%).

Facebook logo
Бъдете с нас и във