Банкеръ Weekly

Пари и пазари

САЩ ПАРАЛИЗИРАХА СВЕТОВНИТЕ ПАЗАРИ

При повсеместните сътресения на финансовите пазари, предизвикани от фалита на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс холдингс, от поглъщането на Мерил Линч, от одържавяването на застрахователния гигант Америкън интърнешънъл груп, от последвалото обединения на английските Ейч Би Оу Ес и Лойдс Ти Ес Би и от всички очаквани бъдещи финансови неблагополучия публикуваните през седмицата фундаментални икономически показатели останаха на заден план. А основните международни валути се лутаха нагоре-надолу, следвайки поредните новини и случки от банковата арена. Като цяло основният потърпевш се оказа щатския долар, който загуби близо пет цента от стойността си към еврото. Най-много, както си му е редът, спечели швейцарският франк, който по традиция приютява парите, когато някъде стане напечено.
Икономическите данни на САЩ
не внесоха особена изненада. Индустриалният продукт на страната е паднал с 1.1% през август - най-рязко за последните почти три години, защото намаленото индивидуално потребление принуждава производителите на коли да свиват производството. Августовският индекс на потребителските цени е намалял с 0.1% спрямо юли, което е първият му спад за последните две години. Основната причина за понижението са по-нормалните котировки на нефта, които се върнаха чувствително под рекордната си юлска стойност от 147.27 щ. долара за барел и в момента се колебаят около 100 долара за барел. Базовата съставка на индекса (без хранителните стоки и енергията) се е увеличила с 0.2%, колкото и през юли. Намаляващата инфлационна заплаха ще даде възможност на Федералния резерв да понижи лихвените проценти, за да облекчи натиска от кредитния колапс. На годишна база цените на дребно са се увеличили с 5.4% през август, а базовата им съставка - с 2.5 процента.
Федералният резерв остави без промяна - на досегашните 2%, основната щатска лихва на редовното съвещание на паричния си комитет на 16 септември. Което си беше изненада, като се има предвид, че доста експерти очакваха понижение с 25 базови точки - до 1.75 процента. Шефът на американската централна банка Бен Бърнанке и неговите колеги дадоха да се разбере, че ще продължат да успокояват пазарните трусове чрез спешни кредитни мерки.
Жилищният пазар остава под натиск. Настроението на строителите е мрачно, като индексът на доверие през септември се задържа близо до най-ниската си стойност, откакто през 1985-а започва да се води статистика. Новите строежи през август са били с 6.2% по-малко от предишния месец. А разрешителните за строеж, които са белег за бъдещата активност в бранша, са паднали с 8.9 процента. Цените на жилищата продължават да падат и все повече американци са принудени да спрат обслужването на ипотеките си, защото дължат повече, отколкото е реалната стойност на апартаментите им, а по-стриктните кредитни правила ограничават възможностите за рефинансиране. Очевидно жилищният и кредитният срив, които доведоха до колапса на Лиймън, ще продължат да отнемат части от икономическия растеж на САЩ до края на тази и през идната година.
Броят на американците, подали молби за обезщетения при безработица, се е увеличил с 10 хил. през миналата седмица до общо 455 хил. към 13 септември.
Страните членки на
еврозоната
се опитаха да излязат сухи от водата и да се дистанцират от суматохата отвъд Океана.
Финансовият министър на Франция Кристин Лагард успокои журналистите, че френските банки няма да пострадат от същия вид загуби, довели до колапса на Лиймън, нито че експозициите им към щатската инвестиционна банка ще снижат финансовите им резултати. Тя не открива системен риск, нито спад на стойността на кредитните институции. Все пак Лагард признава, че съществува реално напрежение в международните финанси и то неминуемо ще даде отражение основно в кредитните маржове, които ще доведат до увеличение на кредитните разходи през идните седмици. Спадът на финансовите пазари може да охлади допълнително икономическия растеж на европейските държави, а също да увеличи нивото на безработица, което във Франция е 7.6% - близо до най-ниската си стойност за последното десетилетие.
Инфлацията в Германия е била 3.3% годишно през август според хармонизирания метод за изчисление на Европейския съюз. Спрямо юли е отчетен 0.4% спад. По националните стандарти годишната инфлация в най-голямото европейско стопанство се е забавила до 3.1% през миналия месец, а потребителските цени са паднали с 0.3% спрямо юлската си стойност. Основен принос за укротяване на инфлационния натиск имат по-ниските цени на суровия петрол. Базовата съставка на индекса на потребителските цени е била 2.4% през август.
В интервю за германското издание на финансовия всекидневник Файненшъл таймс членът на управителния съвет на Европейската централна банка Ив Мерш коментира, че никой не трябва да подценява много високата базова инфлация. Централните банкери се тревожат също от вторичните ефекти, които произтичат от натиска на работническите профсъюзи за по-високо заплащане.
Централните банки
бяха основните действащи лица на международната сцена през седмицата. Те излязоха на пазара веднага след бурните финансови събития отвъд Океана, особено след суматохата около Ей Ай Джи. ЕЦБ предложи 30 млрд. евро на паричните пазари на еврозоната още на 15 септември и нови 70 млрд. евро на следващия ден на еднодневен аукцион при 4.25% основна лихва. Националната банка на Швейцария вля около 8 млрд. шв. франка на местния паричен пазар в първия работен ден на седмицата при 1.90% лихва и продължи да предлага краткосрочни фондове (овърнайт) и на 16 септември. Бенк ъф Джъпен осигури на японския паричен пазар общо 2.5 трлн. йени, а Бенк ъф Инглънд - 20 млрд. англ. лири. Федералният резерв пусна на 15 септември на щатския междубанков пазар 70 млрд. долара (най-много след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001-а) под формата на временни резерви, за да снижи разходите по заемите след фалита на Лиймън. На следващия ден щатската централна банка прибави нови 50 млрд. долара.
Финансовият министър на Съединените щати Хенри Полсън заяви на 15 септември в Белия дом, че се работи при много трудни условия на местните финансови пазари в момента и че американците трябва да запазят доверието си в здравината и стабилността на щатската финансова система. Той обеща финансовото ведомство да продаде държавни ценни книжа, за да помогне на Федералния резерв да увеличи балансите си след спешния заем за 85 млрд. долара, които отпусна на Ей Ай Джи. Специалният план на Полсън ще обхване поредица емисии на ДЦК извън текущата програма на министерството, които да осигурят налични средства за инициативите на Федералния резерв. Новите книжа ще са краткосрочни на обща стойност 100 млрд. долара, разпределени под формата на 59-дневни облигации с номинал 30 млрд. долара, 45-дневни книжа за 30 млрд. долара и седемдневни ДЦК с номинал 40 млрд. щ. долара. Първите два аукциона се проведоха на 19 септември, а третият е предвиден за 24 септември.
Управителят на италианската централна банка Марио Драги призова на 15 септември към международно координирани усилия за облекчаване на пазарните проблеми, така че те да не могат да потопят света в рецесия. И на 18 септември колегите му го послушаха и оформиха общ фронт за борба с най-тежката от 20-те години на миналия век криза, като решиха да вливат щедро ликвидност на паричните пазари и да осигуряват достатъчно количество от трудно намиращите се зелени пари.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше с нормална активност. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2351 млн. евро (4599 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.2% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във