Банкеръ Weekly

Пари и пазари

С НОВИЯ ЗАКОН ЗА ЦЕННИТЕ КНИЖА

Промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), които бяха приети на първо четене от Комисията за финансов надзор (КФН) на 5 май, ще регламентират по-ясно дейността на инвестиционните посредници. Въпреки че те ще могат да търгуват с по-голям брой ценни книжа и финансови инструменти, контролът върху операциите им ще бъде по-строг. Промените ще регулират и стъпването на чуждестранните инвестиционни посредници на нашия пазар, ще отразяват възможностите, които европейското законодателство дава на нашите посредници да работят в чужбина.
Първата по-сериозна проектопромяна в ЗППЦК е свързана с по-големите правомощия на КФН да разрешава прякото или косвеното придобиване на значителни дялове (над 10%) от капитала (или допълнителни гласове в общото събрание на инвестиционните посредници чрез друга форма на обвързаност). Новият режим ще бъде по-строг, тъй като комисията ще има възможност дори да забранява придобиването на такова влияние.
Всеки, който иска да придобие или да прехвърли значителен дял от капитала на инвестиционен посредник, ще трябва да уведоми предварително Комисията за финансов надзор. Това ще е необходимо и ако по този начин се постигат или прехвърлят дялове съответно над 20, 33 и 50 процента. След това заместник председателят на КФН, който отговаря за инвестиционната дейност, ще трябва в едномесечен срок да разреши или забрани съответната сделка. Ако някой от акционерите е придобил значителен дял в капитала (или влияние върху общото събрание), въпреки забраната на комисията, той няма да може да упражнява правото си на глас в него. Тази забрана може да влезе в действие и ако надзорният орган реши, че дадено лице, което притежава значителен дял, може да навреди на сигурността на инвестиционния посредник.
В проектозакона е записано и че инвестиционните посредници ще се представляват най-малко от две лица, които имат постоянен адрес или разрешение за пребиваване в страната. Условията, на които трябва да отговарят, остават същите като в досегашния норматим. Всеки, който представлява инвестиционен посредник, трябва да притежава професионална квалификация и не бива да е осъждан за умишлени престъпления от общ характер. Другото изискване е да не бъде съпруг или роднина по права или съребрена линия до трета степен, включително и по сватовство, на друг член на управителния или контролен орган.
И в окончателния проект остава възможността инвестиционните посредници да могат да търгуват и с деривативи върху стоки - петрол, пшеница, злато и други стоки. В сегашния закон това им е забранено, въпреки че някои дружества извършваха такива услуги за клиентите си и за своя сметка.
Най-сериозни са промените в частта, която урежда дейността на чуждестранните инвестиционни посредници у нас. Според евродирективите, които са отразени и в проекта за промени в ЗППЦК, в страната ни вече ще важи единният европейски паспорт. Това означава, че когато един инвестиционен посредник е регистриран в държава членка на Европейския съюз, той може да извършва дейност и в България, като единствено уведоми Комисията за финансов надзор. Ако в рамките на законоустановеният срок (два месеца) КФН не изпрати уведомление на съответната чуждестранна компания, която иска да работи у нас, ще се приема, че тя може да започне своята дейност по принципа на мълчаливото съгласие. Според поправките в закона всички клонове, създадени в България, ще се считат за един клон. Това означава, че след като открие първото си поделение, чуждестранният инвестиционен посредник трябва само да уведомява КФН за откриването на следващите.
Контролът върху чуждестранните инвестиционни посредници ще се извършва от комисията и нейния заместник председател, отговарящ за инвестиционната дейност. Надзорният орган на държавата, в която е регистриран инвестиционният посредник, също ще може да извършва контрол върху дейността му на територията на България, но само ако предварително е уведомил КФН. Ако комисията открие нарушения, тя ще може да налага санкции на чуждестранната компания или даже да прекрати дейността й в страната, ако нарушенията не бъдат прекратени. При всяко налагане на санкции Комисията за финансов надзор е задължена да уведомява Европейската комисия.
Единствената по-сериозна промяна в частта за изискванията към дейността на инвестиционните посредници е по-бързото предоставяне на информация за сключените сделки. Сега посредниците са длъжни да правят това в рамките на три дни, но след приемането на закона ще трябва да го правят до края на следващия работен ден. Информацията, която трябва да се предоставя на КФН, трябва да съдържа името на емитента на ценни книжа, тяхно описание, включително с ISIN кода им, броя на ценните книжа по сделката, времето на сключването й, както и вида й. Ако сделките са сключени извън регулиран пазар, инвестиционният посредник трябва да предостави информацията за тях отново до края на следващия работен ден. Ако операцията с книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, е извършена извън него, посредникът е длъжен да предостави информацията на регулирания пазар до един час след сключването на сделката.
Промените все още не са окончателни, тъй като трябва да бъдат съгласувани с Министерството на финансите и с играчите на капиталовия пазар. Независимо от всичко обаче до септември промените в ЗППЦК трябва да са приети, което ще доведе и до промяна в някои от подзаконовите нормативни актове.

Гено Тонев: НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЗВОЛИ ДА ТЪРГУВАТ С ФЮЧЪРСИ И ОПЦИИ
Според Гено Тонев от Юг Маркет до влизането в сила на промените в ЗППЦК трябва да бъде разрешено на инвестиционните посредници да търгуват с фючърси и опции. Той смята, че указанието на Комисията за финансов надзор изглежда странно, при положение че всяко физическо или юридическо лице може да търгува самостоятелно на пазара с въпросните инструменти. Няма логика да се забранява на професионалистите, които работят в дружествата посредници, да предлагат такива услуги за клиенти. Така ще бъдат защитени от некоректен брокер и инвеститорите, които търгуват сами. Инвестиционният посредник все пак е проучил брокера и това дава гаранции на инвеститора, че няма да загуби заради некомпетентно управление парите му.

Николай Костов: ПРОМЕНИТЕ СА НАВРЕМЕННИ
Смятам, че пазарът все още не е дорасъл за инструменти от рода на фючърси, опции и т.н. Така коментира промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа изпълнителният директор на ПФБК Асет Мениджмънт Николай Костов. За да може предлагането им да започне, те трябва да са регламентирани законово и технически. Костов допълни, че веднага след приемането на промените в ЗППЦК ще има плахи опити някои емитенти да предлагат част от новите инструменти, а инвестиционни посредници да търгуват с тях. Това ще доведе и до повишаване на ликвидността на борсата, но пазарът ни е твърде малък, за да се усети веднага една такава законова промяна.
Според Костов рано или късно тези инструменти ще навлязат масово в България, но посредством инвестиционните посредници инвеститорите имат отдавна достъп до този тип вложения. Ако тези деривативни инструменти могат да се търгуват и в България, това ще намали и цената на самата инвестиция. Законовите промени обаче няма да могат да увеличат броя на дребните инвеститори, тъй като инвестиционната култура на българина е все още доста ниска. Това е една ниша на пазара, която трябва тепърва да се разработва. А на хората, които имат желание и възможности да инвестират и го правят сега, промените в закона само ще предложат по-големи възможности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във