Банкеръ Daily

Пари и пазари

Руските пазари понесоха най-тежките загуби в историята

Руската рубла пропадна до най-ниската си цена за последните 15 месеца, котировките на петрола сорт "Брент" се изкачиха "на долар разстояние" от 100 щ. долара за барел, златото надхвърли 1910 долара за тройунция, а глобалните борсови индекси потънаха.

Всичко това -  след решението на руския президент Владимир Путин да признае независимостта на сепаратистките републики Донецк и Луганск, с което изправи източния фронт на Европа на ръба на военен конфликт. А пазарите зачакаха неизбежните санкции на страните от НАТО. 

На пръв поглед - най-важните от тях са замразяване на сертифицирането на "Северен поток 2" и американската забрана за покупка на новоемитиран руски държавен дълг на вторичния пазар от 1 март. Сред засегнатите от санкциите са няколко не особено важни руски банки, "дежурните" олигарси в приятелски отношения с Путин, руските парламентаристи, поискали и ратифицирали независимостта на отцепниците. Всичко това, бе придружено с гръмки вербални интервенции и заклинания за "втора" наказателна фаза, ако инвазията на руснаците в Украйна продължи. 

В интерес на истината, най-мощно и 

с най-високи колебания реагираха борсовите стоки и суровини, 

както и борсовите индекси, докато валутите останаха сравнително спокойни. 

Единната европейска валута поевтиня до 1.1286 щ. долара, след което се върна над 1.13 долара и в обедната търговия на 23 февруари се разменяше срещу 1.1346 долара.  

Японската йена, която е сред утвърените валутни убежища при кризи, поскъпна до 114.48 за един щ. долар и ден по-късно поевтиня отново до над 115 за един долар. Другият спасителен пристан - швейцарският франк - направи сходна обиколка към еврото - под и впоследствие над 1.04 франка за едно евро. 

По подобен начин реагира и другият сериозен сигурен актив - американският държавен дълг. Базовите десетгодишни американски облигации поскъпнаха, респ. понижиха доходността си до 1.846%, след което тя се устреми отново към 2 процента. Аналогичните по срочност германски ДЦК последваха американските, но обходиха доста по-скромен диапазон.

Резултатът - пазарите лека полека започнаха да се връщат в диапазоните си отпреди гастрола на руския президент. Не закъсняха и първите оценки.

Британските законодатели разкритикуваха като "незадоволителни" 

наказателните мерки на премиера Борис Джонсън, 

въпреки твърденията му, че може да спре руските компании да набират средства от лондонските пазари и дори да търгуват с британски лири и щатски долари. 

Лондон отдавна е предпочитан пазар за руските бизнесмени, които привличат заемен капитал и акционери извън Москва: 39 руски фирми са регистрирали книжа в британската столица и са набрали 44 млрд. щ. долара от 2005-а, по данни на FactSet. 

Руската зависимост от английските капиталови пазари обаче е достигнала най-ниската си точка: от 2014-а едва три компании са излезли на борсата в Обединеното кралство - дружеството за добив на злато "Полиюс", металната и енергийна група En+ и дребният търговец за преоценени стоки Fix Price.

Въпреки това 24 руски компании с обща пазарна капитализация от около 515 млрд. долара все още се търгуват в Лондон. През януари пък са били сключени сделки с акции на "Сбербанк", на "Газпром" и на "Лукойл" за по над 1 млрд. долара - повече от мнозинството членове на елитния британски индекс FTSE 100. С нарастването на напрежението оборотът на руските фирмени книжа през миналия месец е скочил с 66% в сравнение със същия период на 2021-а.

Това означава, че ако се наложат по-обхватни санкции, забраняващи на граждани от Острова, САЩ или Европейския съюз, да инвестират в руски компании, създателите на индекси като MSCI International и FTSE Russell могат да заличат санкционираните книжа с предизвестие от няколко дни. Фондовият мениджър Abrdn пресмята, че подобен акт ще изтегли над 20 млрд. долара от руските акции.

Американският президент 

Джо Байдън също бе подложен на унищожителни критики 

и от републиканците и от демократите за неефективните и половинчати мерки. Конгресмените поискаха "ударни санкции", за да се възпре по-нататъшна руска агресия.

Бившият руски премиер и президент Дмитрий Медведев пък приветства с пост в "Туитър" европейците в "смелия нов свят", където те много скоро ще плащат по 2000 евро за 1000 куб. м природен газ. Пазарните анализатори като че ли са

единодушни единствено за руската рубла и за руските книжа.

От началото на годината руските пазари понесоха най-тежките в историята загуби и търговците вещаят тази тенденция да продължи. Котировките на валутните опции показват 50% вероятност рублата да потъне до рекордно ниски стойности към щатския долар през идните два месеца и да потъне под нивата от 2016-а когато руското стопанство беше в рецесия. Подобна съдба грози и украинската гривна. И двете валути са сред най-губещите през 2022-а и са обезценени с над 5% към зелените пари.  

Базовият руски борсов индекс MOEX е загубил почти една трета от пазарната си оценка от октомври 2021-а. Деноминираните в руски рубли облигации са поевтинели с 14% от 1 януари, показват индексите на агенция "Блумбърг". А доходността на емитираните в щатски долари руски дългови книжа с падеж през 2047-а се е повишила до 5.75% в сутрешната търговия на 23 февруари - най-високата стойност за последните три години. 

В тази връзка пазарни анализатори коментират, че "Банк России" има достатъчно основания да излезе на пазара, за да овладее пазарните колебания и да повиши лихвените проценти, за да спаси рублата от колапс. Стратези на "Комерцбанк" прогнозират 80 рубли за един щ. долар през второто тримесечие, макар и да признават, че предвижданията им "не са прецизни". Всъщност, 

руската валута се търгуваше срещу 80 рубли за един долар 

в следобедните часове на 23 февруари.

Основното притеснение на инвеститорите е свързано с потенциалните по-нататъшни наказания, които биха могли да засегнат по-широк кръг руски банки или дори да ограничат възможността на Москва да обменя рубли срещу чуждестранни валути.

Високопоставен чиновник от американската администрация коментира пред репортери, че наложените дългови санкции са основно за първичния пазар, което ще попречи на набирането на свежи пари. Те ще засегнат новите дългови емисии, но ще носят риск и за съществуващия дълг, когато книжата с настъпил падеж трябва да се рефинансират. Което качи цената за застраховане на руски облигации чрез кредитни суапови контракти до грубо 342 базови пункта срещу едва 100 в средата на декември 2021-а. 

Японският премиер Фумио Кишида 

обяви на 23 февруари, че също ще забрани емисиите и разпространението на нов руски правителствен дълг в Япония. 

Въпреки че това означава, че Русия няма да може да тегли заеми зад граница, страната е в добри позиции да мине и без чуждестранно финансиране, коментират банкови експерти. 

Излишъците по сметките, ниските дългови равнища в чуждестранна валута и високите валутни резерви означават, че руската държава е добре подсигурена да се справи и сама. И положението би се усложнило донякъде при нови по-обхватни санкции. 

Американски граждани са притежавали дългосрочни облигации на руски емитенти за грубо 14 млрд. долара през декември 2021-а, по данни на щатското финансово министерство. Което е малко над вложенията в турски дълг и под 50 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във