Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Рублата - най-изгодният обект за инвестиции

Сред множеството неизвестни, с които ще трябва да се справят инвеститорите през тази година, са и колебанията дали и доколко ще се затоплят отношенията между Щатите и Русия след идването на Доналд Тръмп на власт. Другото е кога ще спре поскъпването на руската валута към щатската. 

След като през 2014-а и 2015-а загуби половината от пазарната си оценка към щатския долар, рублата си върна почти 33% от стойността през миналата година (до около 60 рубли за долар). А от началото на тази се е повишила с нови над 3 процента. Причините за обрата са няколко, но на първо място безспорно е възходът на цените на суровия петрол над 50 щ. долара за барел. Не по-малко значение имаше и политиката, която прилага Банк России. От една страна, тя не се намеси в подкрепа на националната валута и по този начин помогна на Москва да се измъкне благополучно от най-мощния срив на нефтените котировки в новата история. От друга, руските централни банкери поддържаха високи лихвени проценти, които превърнаха рублата в желана опция на търговските сделки carry trade, при които спекулантите теглят заеми във валути с по-ниски лихви и инвестират получените средства в по-високодоходни активи.

Пътят оттук нататък обаче е доста проблемен. Дилемата на инвеститорите е каква е перспективата пред развиващите се пазари като цяло - на първо място пред Мексико и Турция. И доколко Русия все още е конкурентна след този голям ръст на националните пари. Според експерти на "Джей Пи Моргън" рублата е най-надценената валута и дори най-надцененият актив в света. Алесио де Лонгис - мениджър на портфейли в "Опенхаймер фъндс", смята, че руската валута е сред най-изгодните обекти за инвестиране и все още има потенциал за растеж. 

Всъщност, подобен ентусиазъм, както и силата на рублата вече се превръщат в проблем и за политиците в Москва. Руските министри надигнаха вой, че тя вреди на конкурентната мощ на местните износители. Да не говорим за хазната, която по правило се пълни по-добре при по-слаба местна парична единица. Както и за очакваните по-силни валутни колебания, породени от споразумението на държавите от ОПЕК и извън нея да ограничат добива на черно злато. Което би поощрило американските производители на горивото от шисти да увеличат производството, респ. да натиснат надолу цените.

Тези разсъждения провокираха изненадващото изявление на анализатори на "Джей Пи Моргън", че валутните интервенции на Банк России са неизбежни и трябва да се очаква те да се случат до седмици, а не до месеци. Те ще помогнат за контрола върху рублата, докато правителството започне да прилага (от 2020-а нататък) новото бюджетно правило, което забранява да се харчат допълнителните приходи от продажбата на суров петрол, ако цените му надхвърлят заложените в бюджета.

По оценка на руското финансово министерство при средно 50 щ. долара цена за барел Русия ще получи допълнително 1 трлн. рубли (грубо 16.8 млрд. долара) през тази година (при заложени в бюджета 40 долара за барел). Ако интервенциите започнат през февруари и продължат до края на декември, месечните продажби на рубли могат да достигнат 1.45 млрд. долара, по сметки на "Райфайзен банк".

Пазарната намеса ще компенсира ефекта от по-високите цени на черното злато и котировките на рублата на практика биха могли да се направят еквивалентни на около 43 щ. долара за барел, изчисляват експертите на "Джей Пи Моргън". В късната следобедна търговия в Европа на 25 януари руската валута се разменяше за 59.26 рубли за един щ. долар, а суровият петрол сорт "Брент" - за 54.95 долара за барел. Петролът марка "Брент" по правило се търгува с около 3 щ. долара премия над руския "Уралс".  

По сметки на "Сбербанк" всяко поскъпване на руската парична единица с 1 рубла към американската бюджетът губи около 100 млрд. рубли годишно при средна цена на нефта тип "Брент" от 55 щ. долара.

Стратезите на "Голдмън Сакс" смятат, че руската централна банка би предпочела вместо интервенции по-скоростно да ореже лихвените проценти. Досега, за да насърчи спестяванията, Банк России държеше основната лихва доста над равнището на годишната инфлация и през декември 2016-а я остави на 10% при ценови  ръст от 5.4 процента. Делът на спестяванията в семействата през миналата година е бил в размер на 10% от семейния бюджет - почти двойно по-висок, отколкото през 2008-а, но все пак под върховите 14.3% през 2015-а.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във