Банкеръ Weekly

Пари и пазари

РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ПАЗАРА НА ДЦК ПРОДЪЛЖАВАТ

Българският пазар на държавни ценни книжа си остава недобре развит от гледна точка на ликвидност. Имам предвид, че търсенето и предлагането на книжа са в твърде ограничени количества, за да заинтригуват чуждестранни инвеститори. Така на местната сцена остават да оперират малък брой участници. Най-активни са част от търговските ни банки, както и много малък брой пенсионни и застрахователни дружества.
Един от най-добрите критерии за оценка на ликвидността на даден пазар са спредовете между цена купува и продава. Къде сме ние? Сравнявайки тези разлики за десетгодишните книжа, котирани на вторичния пазар, ясно се вижда, че тя е от порядъка на 3 лв., или 3% от номинала. Малко по-добре стоят на пазара книжата в Унгария със спред от 2% от номинала. Отличниците от Централна и Източна Европа са Чехия и Полша със спредове съответно от 0.3 и 0.2% от номинала. Зад нас е Румъния, където десетгодишните държавни съкровищни облигации се котират със спред от 7% от номинала. Тук е мястото да се отбележи, че спредовете по търгуваните ДЦК на страните от Евросъюза са от порядъка на 0.05% от номинала.
У нас не се очертават особено добри перспективи за подобряване на ликвидността на вторичната търговия с държавни ценни книжа. В момента има баланс между търсенето и предлагането на книжа на вътрешния пазар. За това свидетелстват спредовете между доходността на нашите ДЦК и тези, чиито котировки са приети за отправна точка в Европа, които вече две години се движат с много тесни отклонения спрямо рисковата премия за страната ни за съответни период. За пример отново ще дам десетгодишните облигации. Германските и френските държавни книжа с такъв период до падеж се търгува при годишна доходност от 4.07 процента. Рисковата 10-годишна премия за страната ни е средно 53 базисни точки от процента. Ето защо неслучайно вътрешните книжа в момента се търсят на нива от 4.6% годишна доходност.
Основен мотив за развитието на пазара на ДЦК разбира се е финансирането на бюджетния дефицит. Както се знае, вече няколко години поред при изпълнението на бюджета се реализират излишъци, следователно правителството ни няма нужда от допълнително финансиране и емитирането на книжа на вътрешния пазар е по-скоро рутинна работа, отколкото част от инструментариума за активно управление на паричните държавни потоци. Обикновено колкото книжа излизат от обращение поради настъпил падеж, толкова се и емитират.
Много красноречив пример за добро управление на дълга на страната ни е брутният външен дълг на публичния сектор. От 1999 г. досега той е намалял с 49% - от 9.4 млрд. до 4.76 млрд. евро, или 19.9% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). В същото време обаче буди тревога драстичното нарастване на външния дълг на частния сектор. Той достигна от 1.45 млрд. евро в края на 1999 г. до 9.55 млрд. евро сега, или 39.8% от БВП. Това е нарастване с 559 процента. Като цяло за същия период от време външната задлъжнялост на страната ни се е покачила с 32%, като от 10.85 млрд. евро е достигнала 14.3 млрд. евро, или 59.8 на сто от БВП.
Единственото значимо събитие на пазара на държавни ценни книжа е насроченият за 29 май аукцион за продажбата на петгодишни облигации с номинал 45 млн. лева. Те в момента се търсят при годишна възвръщаемост от 4.1 процента.
На междубанковия паричен пазар като че ли всичко е спокойно, но несъвсем. В момента търговските ни банки разполагат с 1 млрд. лв. по сметки при Българска народна банка. В периода от 10 до 18 май от банковата система излязоха 400 млн. лв. под формата на платени данъци и акцизи. Банките ги покриха с продажби на евро срещу лева на БНБ. В резултат на което лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити са на сравнително стабилните нива от 2.59% на годишна база.
През следващата седмица се очаква пък банките да получат от бюджета общо 163 млн. лв. по сметките си в Централната банка. Така със сигурност ликвидността в банковата ни система ще се подобри и лихвите ще се задържат на същите нива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във