Банкеръ Daily

Пари и пазари

Робърт Мъндѐл с Нобел за работата си в областта на монетарната политика и Оптимална валутна зона

Робърт Алекзандър Мъндѐл

На днешния ден през 1932 г. в Кингстън в провинция Онтарио е роден Робърт Мъндел, канадският икономист, носител на Нобелова награда за икономика през 1999 година.

Робърт Алекзандър Мъндѐл (Robert Alexander Mundell) изследвал международните парични потоци. През 1999 получава Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел за своята пионерска работа в областта на монетарната политика и Оптимална валутна зона.

Мъндъл е учил в Лондонското училище по икономика и политически науки, по-известно като Лондонско училище по икономика (London School of Economics and Political Science, LSE) - висше училище (колеж) на Лондонския университет, в Университетът на Британска Колумбия (University of British Columbia) във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, във Вашингтонският университет и в Масачузетският технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology, по-известен със съкращението MIT).

Професор Мъндел преподава в Колумбийския университет (от 1965 г. досега) - най-старото висше училище в щата Ню Йорк и петото най-старо висше учебно заведение в САЩ изобщо. Той е основан през 1754 г. под името "Колеж на краля" с харта на британския крал Джордж II. Намира се в Манхатън. Колумбийският университет администрира годишната награда за журналистика "Пулицър".

Мъндъл преподава и в Китайския университет в Хонконг - от 2009 г. досега.

През годините е работил в Чикагския университет (1965-1972 г.), Университет "Ватерло" (1972-1974 г.), Университет "МакГил" (1989-1990 г.).

Мъндел поставя основите за въвеждането на еврото чрез своята работа и помага за стартиране на движението в икономическата мисъл, известно като икономика на предлагането. Мъндел е също така известен с Моделът на Мъндел-Флеминг, както и Ефект на Мъндел-Тобин.

Икономика на предлагането е школа в макроикономиката, според която икономическият растеж (увеличението на предлагането на стоки и услуги) може да се постигне най-ефективно чрез понижаване на бариерите за производство, като например се понижи данъкът върху дохода и капиталовия данък, и чрез осигуряване на по-голяма гъвкавост чрез намаляване на регулациите. Според икономиката на предлагането при това положение потребителите ще се възползват от по-ниските цени на стоките и услугите.

Като подчертава важността на данъчните облекчения и поощряването на бизнеса за икономическия растеж, тази теория предполага, че спестените данъци ще бъдат използвани за създаване на нови и разширение на старите предприятия, което на свой ред ще увеличи производителността, заетостта и общото благосъстояние.

Наименованието "икономика на предлагането" ( supply-side economics) е въведено от журналиста Джуд Уанински в средата на 70-те години на ХХ век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във