Банкеръ Daily

Пари и пазари

Рискът отново подкрепи долара

Американската валута укрепна  спрямо повечето си основни конкуренти и го показа на 17 юни. Този ефект се дължи на няколко причини. На първо място - продажбите на дребно в страната са скочили  с цели 17.7% през миналия месец, като са нахвърлили  повече от два пъти средната прогноза за ръст от  8% ръст. На второ място са засилващите се опасения от втора вълна на пандемията от COVID-19 и по-специално увеличението на броя на заразените в Пекин. Своя "принос" дава и  засилващото се геополитическо напрежение в Азия, което натиска надолу по-уязвимите на рискове парични единици. На трето място са очакванията за поредната порция държавни стимули от  Белия дом, този път под формата на инвестиции за около 1 трлн. щ. долара в инфраструктурата на страната. На четвърто място е видеогастролът на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл пред сенатската банкова комисия на 16 юни. Пауъл внесе щипка песимизъм с предупреждението, че цялостно икономическо възстановяване на щатското стопанство няма да настъпи,  докато американците не се уверят, че епидемията от новия коронавирус не е вече  под контрол. И че съществува "основателна необходимост" от по-нататъшна политическа подкрепа, с което на практика циментира пазарните надежди за още парични стимули. Ден по-рано, на 15 юни, американската централна банка обяви, че ще започне да купува повече корпоративни облигации и ще разшири кредитната си програма.

Резултатът бе ръст на доларовия индекс над 97 пункта, след като през миналата седмица слезе за кратко под психологическите 96 точки. Спрямо единната европейска валута зелените пари поскъпнаха до 1.1223 щ. долара за едно евро (в следобедната търговия на 17 юни) след като през миналата седмица паднаха до 1.1425 долара за едно евро. И останаха почти непроменени към японската парична единица - на 107.39 йени за един долар.  

Междувременно, политиката на парични стимули под формата на покупка на активи постепенно се превръща в глобален подход. И почти дузина по-бедни държави в Африка, в Латинска Америка, в Източна Европа и в Югоизточна Азия имат такива програми в подкрепа на националните си стопанства или на по-доброто функциониране на пазарите на облигации по време на пандемията. Хърватия, Полша и Румъния пуснаха първите си схеми от този вид в началото на юни, а Унгария рестартира програмата си за покупка на облигации. Колумбия стана първата държава от Латинска Америка, която експериментира пози подход през март, последвана от Чили, която планира да купи дългови книжа за 8 млрд. долара, което е еквивалентно на 3% от националния БВП.

Финансовият министър на Индонезия пък коментира през седмицата за "Файненшъл таймс", че страната му ще продължи да провежда програмата за покупка на облигации колкото е необходимо. Все пак, по оценка на експерти, тези схеми работят най-добре когато конвенционалната монетарна политика е изчерпала възможностите си. В момента краткосрочните лихви в Индонезия са в близост до 4% годишно срещу  практически  нулева  в богатите държави. И наводняването на банковата система с резерви ще окаже низходящ натиск върху тях. 

Ключовата цел обаче трябва да бъде  да се поддържа доверието на националните инвеститори, че вътрешният дълг няма да се обезцени. Защото, ако инвеститорите натиснат надолу местната валута, животът ще се усложни за държавите, които са особено уязвими към външни шокове, особено в  онези със задължения в чуждестранни парични единици. При това положение  Чили би управлявала много по-лесно програми за покупка на облигации, отколкото  Аржентина. В този смисъл помагат и централните банки, които са истински независими. Както и наличието на собствени национални валути. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във