Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Рискове се увеличават, инвестициите намаляват

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Рисковете пред развитието на световната икономика се увеличиха неимоверно през последните седмици. Негативните новини идват по няколко направления. Икономиката на далечен Китай продължава да расте, но с много по-бавни темпове  вследствие на предприетите от САЩ нови данъчни мерки, третирани като "търговска война". Вътрешните разногласия в еврозоната, предизвикани от  държавните бюджети, продължават.  Политическата картина на стара Европа отдавна започна да придобива нови цветови окраски, особено след изборите в Германия. Брексит засега зацикли, споразумение няма и най-вероятно няма да има. Геополитическото напрежение около  убития арабски журналист също намеква за възможност за сериозни трусове.

Всички тези събития  внасят  голяма доза несигурност всред инвеститорите. Те се притесняват да влагат  в корпоративни книжа, но също и  в суровини и материали  при  вероятността да загубят част от парите си. В такива периоди те притягат кесиите си, от което страдат цените на корпоративните книжа и на суровините, и материалите. Петролът и цветните метали вече се пазаруват по-евтино със съответно 3 и 4% спрямо предишния месец.  Това е причината водещите борсови индекси да продължат  да падат стремглаво. В рамките на последния месец японският индекс NIKKEI и китайският Shanghai Comp. загубиха по около 8 на сто. По-впечатляващото е, че китайските индекси удариха четиригодишно дъно. Щатският Down Jones Industrial Average потъна с почти 5 на сто. Немският DAX спадна с над 9% и достигна най-ниската си стойност от декември 2016-а. Това е и основното предизвикателство пред ЕЦБ, която вече декларира,че ще затяга  паричната си политика. Очакванията първото вдигане на лихвите в Еврозоната да се случи през първата половина на 2019 г. веднъж вече се изместиха за втората половина на същата година. Дали пък скоро няма да станем свидетели на поредно отсрочване, но вече за 2020 година!?

Цените и на държавните книжа, емитирани от държавите с  първокласен кредитен рейтинг, са единственият печеливш в периоди на международно геополитическо напрежение, примесено с влошаване на икономическите перспективи. По-високите цени водят до по-ниска доходност - в резултат на обратнопропорционалната им зависимост. Цените на десетгодишните облигационни емисии на САЩ и Германия загубиха по 50 цента през последната  седмица.

В този период  инвеститорите бързаха да продадат по-рисковите корпоративни книжа и да се сдобият с по-сигурните държавни ценни книжа. В цялата тази суматоха те сякаш  забравиха и пренебрегнаха облигационните емисии, емитирани от т. нар. възникващи пазари, каквито се Русия, Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Техните цени се задържаха на относително същите нива отпреди седмица.

Доходността и на българските, деноминирани в евро, облигации отбеляза слаби колебания в посока понижаване на цената. Най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., загуби едва 3 цента, докато стойността на тези с падеж 2028-а  и 2027 г. се понижи с по 10 цента. В момента те се търгуват при годишна доходност съответно от по 2.63, 1.55 и 1.31% на годишна база. За сравнение, държавните ни книжа, емитирани на вътрешния пазар и деноминирани в левове, с падеж след по-малко от девет години, се котират при 0.75% на годишна база, а седем- и петгодишните - при 0.6% и 0.15 на сто. Тригодишните пък носят отрицателна доходност от минус 0.03% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във