Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Рияд и Москва изпратиха силен сигнал

Петролните котировки реагираха положително на новината, че Саудитска Арабия и Русия са склонни да удължат срока за ограничаване на добива на черно злато с още девет месеца - поне до края на първото тримесечие на 2018-а. По оценка на анализатора на бранша Майк Уитнър от нюйоркския офис на "Сосиете Женерал", "когато Рияд и Москва застанат един до друг, те изпращат много силен сигнал на пазара". Просто защото е много голяма вероятността да уговорят и другите страни членки на ОПЕК да ги последват. Логиката на Уитнър очевидно е правилна, защото и Кувейт, и Оман (който, подобно на Русия не членува в картела) подкрепиха идеята ограниченията на производството на суров петрол да останат до края на март 2018-а. 

Срещата на министрите на петрола от ОПЕК ще се състои на 25 май във Виена и там те ще дискутират удължаването на рестрикциите. Дотогава "време за размисъл" има и Казахстан - най-мощният след Русия производител на черно злато от бившия Съветски съюз. Страната не е готова да подкрепи автоматичното удължение на споразумението, което заяви на 15 май за "Интерфакс" министърът на енергетиката на азиатската република Канат Бозумбаев. Казахстан ще обсъжда степента на участието си в евентуален нов договор на виенската среща на 24 и 25 май, допълни информационната агенция. 

Страните членки от ОПЕК се договориха през ноември 2016-а да ограничат добива на суров петрол с 1.2 млн. барела на ден от 1 януари 2017-а, за да стопят огромните запаси от суровината, които се пазят в света, и да повишат цените й. Няколко страни извън картела, включително Русия, се съгласиха да се включат в споразумението с обща редукция на производството си от 600 хил. барела на ден. Две държави от ОПЕК - Либия и Нигерия - пък бяха изключени от ограничителния режим. В резултат либийският добив на горивото скочи до над 800 хил. барела на ден - най-много от 2014-а насам. А нигерийският петролопровод "Форкадос", по който се пренасят по 200 хил. барела дневно, е готов отново за износ на суровината, след като доставките бяха непрекъснато спирани след февруари 2016-а.

Засега не е ясно дали двете страни ще бъдат освободени отново от участие в договора. На пазара обаче плъзнаха слухове, че Либия качва ударно производството на горивото по-малко от две седмици преди официалното съвещание на ОПЕК. Ирак пък, който все още не е съкратил добива в обема, който е обещал, планира да увеличи производствения си капацитет с около 6% - до 5 млн. барела на ден, съобщи министърът на петрола на 11 май. Което, според него, няма да влезе в конфликт с ангажимента на страната да замрази производството си. Това, според анализаторите, ще принуди Саудитска Арабия да пожертва още по-голяма част от износа си, включително и заради увеличеното потребление у дома.

Успоредно с либийските щатските производители на суровината от шисти, които не са част от миналогодишното споразумение, също повишиха добива и той вече е на най-високите си равнища от август 2015-а насам. И ще продължи да расте благодарение на по-изгодните цени. Производството на шистово гориво на най-големите щатски компании ще нарасне до около 5.4 млн. барела на ден през юни - най-много от май 2015-а, твърди месечният доклад за капацитета на сондажите на щатската статистическа енергийна агенция. Въпреки това петролните запаси на Щатите показват известни признаци за намаление, като през последните пет седмици те са под рекордно високите равнища от края на март.

Това, успоредно с очакваното удължаване на срока за ограничаване на добива на черно злато и срива на зелените пари, тласна цените до най-високите им стойности от края на април. Контрактите за сорт "Брент" с доставка през юли се търгуваха срещу 52.10 щ. долара за барел в късната следобедна търговия на 17 май. А американският лек суров петрол WTI с доставка през юни поскъпна до почти 49 щ. долара за барел. 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във