Банкеръ Daily

Пари и пазари

Резервните валути и залезът на долара

Милиардерът Стенли Дръкънмилър отправи апокалиптично предупреждение в началото на май, че в рамките на 15 години американският долар ще загуби глобалното си господство като резервна валута. 

Макар да не е единственият инвеститор, прогнозиращ поредното нерадостно бъдеще на зелените пари, мнението на Дръкънмилър изобщо не е за подценяване: не друг, а той и Джордж Сорос през 1982 г. спечелиха битката с "Бенк ъф Инглънд" срещу британския паунд.

 

Още преди пандемията от COVID-19 и предизвиканите от нея извънредни икономически условия, доказателствата за намаляващото влияние на зелените пари бяха налице. Последният анализ на МВФ на официалните валутни резерви на централните банки показва, че делът на щатския долар в тях е паднал до 59% през четвъртото тримесечие на 2020 г. -

най-ниското участие от 25 години насам, 

срещу 71% през 1999 г. при дебюта на еврото.

Тенденцията е логична. Непосредствено след Втората световна война Америка имаше мажоритарен дял в индустриалния продукт на света извън съветското влияние. И в този смисъл бе нормално доларът да е основната валута за осчетоводяване на търговските сделки, за които се отпускат заеми, както и за поддържане на резервите на централните банки. 

Още през 60-те години на миналия век тогавашният френски финансов министър Жискар д'Естен изрази недоволство от "необоснованата привилегия" на зелените пари, при която американското правителство може да ползва по-евтини заеми заради по-високото търсене на дълговите му книжа, стимулирано от ролята на долара на резервна валута.

Другият аспект на това преимущество е, че Федералният резерв - с мандата си да следва съобразена с вътрешните условия парична стратегия, винаги е задавал монетарна политика, която е удобна на Щатите и неудобна за останалия свят.

Днес "палачинката" вече е обърната: участието на САЩ в глобалния БВП е под 25%, а основанията за доларов монопол на световната сцена са повече от никакви.

Промените обаче са много мудни и въпросът е дали са налице обстоятелства, при които доминиращата роля на американските пари внезапно да се превърне в бунт срещу тях.

"Пробив" в антиинфлационната надеждност

Икономисти подчертават, че лидерите на световната икономика не се сменят често. Повечето предишните рокади са се случили заради политически сътресения, съпроводени от разрушителни военни конфликти. В мирно време, най-голямата заплаха за резервния валутен статус е провалът на икономическото и финансово управление.

В наши дни, Федералният резерв се отказа от дългогодишния си ангажимент да поддържа по-стриктна парична политика, за да предотвратява възходящ инфлационен натиск. А фискалната мегаломания на президента Джо Байдън заплашва с инфлационен скок, който по правило обезценява националната валута. 

Тези опасения формулирани лаконично от бившия американски финансов министър Лорънс Съмърс, който определи администрацията на Байдън като "най-безотговорната по отношение на фискалната макроикономическа политика през последните 40 години".

С други думи - антиинфлационното доверие, извоювано през предишните четири десетилетия от американските централни банкери, днес е поставено под въпрос. А инвеститорите вече се страхуват от обезценяване на вложенията им в щатски ДЦК. 

Ерозия на сигурността

Инфлационните тревоги не са единствената причина за никнещите въпросителни към ролята на зелените пари в международната финансова система. Предизвиканите от пандемията трусове на пазара на щатски облигации през март 2020 г. поставиха важни въпроси и за пазарната ликвидност. 

По онова време (в самото начало на март) заплахата от COVID-19 предизвика нормално бягство към сигурност в щатски ДЦК. Но няколко дни по-късно - на 9 март, стартира безразборно пренасочване от облигации в кеш.

Резултат бе кешов колапс и масови принудителни закривания на позиции и продажби от страна на хеджинговите фондове, които по правило сключват сделките си с високо участие на заемен капитал. Това разтревожи кредиторите им и те поискаха парите си обратно. Предизвиквайки, естествено, нови продажби, срив на цените и тотален пазарен колапс, което не би трябвало да се случи на най-ликвидния пазар на държавен дълг, какъвто е щатският. 

Последвалата спешна интервенция на Федералния резерв, който наводни пазара с ликвидност, засили опасенията, че подобни пазарни сривове ще станат по-чести и по-дълбоки - заради растящия дял на федералния дълг на САЩ от БВП и балонообразния ръст на намиращите се в обръщение ДЦК. 

Разрушителната протекционистична търговска политика на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп към традиционните партньори, която Байдън в момента се опитва да коригира, са другата заплаха за "резервната роля" на американския долар.

Алтернативни играчи

Ако зелените пари не успеят да съхранят хегемонията си, въпросът е какви са алтернативите. От икономическа гледна точка единствените реални конкуренти са еврото и китайският юан, които подобряват позициите си, макар и доста бавно.

Едно от основните препятствия пред еврото е липсата на общ пазар на правителствени облигации, способен да осигури сигурни активи в обем, сравним с американските.

Пандемията най-накрая принуди еврозоната да създаде Фонд за възстановяване на Европейския съюз, финансиран от емитиран единен европейски дълг. Макар и все още предпазливо споделяни, очакванията от тази мярка са, че еврото - в момента то има 20% дял в глобалните резерви - ще играе все по-голяма роля.    

Китайският юан също е готов да атакува долара и затова Пекин все по-активно окуражава употребата на националната валута в двустранни търговски транзакции.

Инициативата "Един пояс - един път" открива нови финансови хоризонти пред цифровия юан, който в момента е в процес на реално практическо тестване.

Китай има и предимството, че се възстановява по-мощно от другите държави от пандемията.

Налице е сериозен капиталов приток в китайския колос, който прогресивно отваря финансовите си пазари. Поскъпването на юана пък ще допринесе за контролиране на инфлацията, както и за пренасочване от външното към вътрешното потребление. По-силният юан ще помогне и за интернационализирането на валутата, защото ще донесе печалби на чуждестранните инвеститори.

На американския долар са били необходими 10 години, за да замени британския паунд като резервен валутен монополист, но това се е случило във военно време. Днес извънредният фискален и паричен отговор на пандемията изглежда няма да има същия икономически потенциал както пораженията от войната. Трябва обаче да се следят внимателно заплахите за долара от фискалната безотговорност и от парично му обезценяване в САЩ.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във