Банкеръ Daily

Пари и пазари

"Репо" тревогите на Федералния резерв

Тревогите на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл буквално се множат. Не стигат задочните му пререкания (чрез социалните мрежи) със стопанина на Белия дом - Доналд Тръмп, който настоява вече за нулеви и дори за отрицателни лихви, но настъпи и хаос във "водопроводната инсталация" на щатската финансова система. Притокът на средства, необходими за краткосрочното финансиране на банките, буквално пресъхна на 16 и 17 септември, което качи лихвените проценти на американските парични пазари до рекордните 10% по някои заеми overnight - четворно повече от базовата лихва на щатската централна банка (която в момента се движи в диапазона от два до 2.5 процента).

Това принуди клона на Федералния резерв в Ню Йорк да вкара "на пожар" 53.2 млрд. долара във вторник (17 септември) - първата от десетилетие ликвидна инжекция, за да възстанови реда на пазарва. А ден по-късно - на 18 септември, банкерите вкараха втора доза от кеш, този път за 75 млрд. долара, за да са сигурни, че ще си върнат контрола върху краткосрочните лихвени проценти и че по-високите им равнища няма да навредят на другите части на икономиката.

Оттук нататък всички погледи са вперени в паричните стратези на Федералния резерв, които заседават за втори пореден ден по монетарната политика на институцията. Прогнозите на повечето икономисти са, че банкерите ще направят ново лихвено понижение до диапазона 1.75 - 2%, само че има и "дисиденти", които не са убедени, че е необходима подобна мярка. 

Точната причина за паричната "суматоха" през първите три работни дни на седмицата не е ясна, но повечето пазарни играчи са единодушни, че две събития от 16 септември са поне отчасти виновни за фала. Първата - че корпорациите е трябвало да теглят пари от сметките си, за да изплатят данъците за тримесечието. Втората - че същият ден банки и инвеститори са купили съкровищни бонове за 78 млрд. щ. долара, които са били продадени през миналата седмица с падеж точно на 16 септември. На всичко отгоре резервите, които кредитните институции държат по сметките си във Федералния резерв и поне част от които често се отдават под наем през нощните часове (ovеrnight), са най-ниски по размер от 2011-а насам, защото централната банка започна да редуцира огромния си портфейл от облигации.

Взети заедно, тези фактори са подложили на сериозно изпитание граничните стойности на репо-пазара с обем 2.2 трлн. щ. долара - изключително важна компонента от щатската финансова система. Той на практика подкрепя голяма част от нея и гарантира, че банките имат достатъчна ликвидност, за да осъществяват дейността си за деня и да поддържат допълнително резерви. 

При репо-търговията кредиторите и компаниите от Уолстрийт предлагат щатски ДЦК и други висококачествени ценни книжа като залог, за да получат налични средства, в повечето случаи ovеrnight, за да финансират търговската и кредитната си дейност. На следващия ден длъжниците погасяват заемите си плюс номиналния лихвен процент и получават обратно облигациите си, с други думи - купуват обратно (repurchase или repo) книжата. Системата обикновено работи с лихвени проценти близки до базовата на Федералния резерв (в момента 2-2.25 процента). Понякога обаче инвеститорите се страхуват да дават заеми, обикновено по време на глобални кредитни кризи. В други случаи пък няма достатъчно резерви или кеш в системата, които да бъдат дадени назаем, което изглежда е и причината за ликвидния срив от тази седмица.

Въпросът е защо са паднали банковите резерви?

За да излезе от финансовата криза от 2008-а Федералният резерв понижи лихвените проценти близко до нулата и купи облигации за над 3.5 трлн. щ. долара, формирайки колосален резерв. През 2014-а кредитните институции държаха в централната банка 2.9 трлн. щ. долара над нормативно изискваните. Те обаче започнаха да се топят когато Федералният резерв предприе повишения на лихвите в края на 2015-а, а впоследствие - и редукция на портфейла си от книжа. В резултат банковите резерви паднаха до 1.47 трлн. щ. долара (най-ниски от 2011-а и почти 50% под върховата им стойност отпреди пет години).

Какви са начините за противодействие на Федералния резерв?

Единият е щатската централна банка да понижи лихвените проценти, които плаща по банковите резерви и по този начин да принуди кредитните институции да си заемат средства чрез паричните пазари.

Вторият е да започне отново да раздува баланса си по-интензивно от очакванията и да започне да купува правителствен дълг. Но това е придружено с риска да бъде възприето като възстановяване на паричните стимули, а не като техническа корекция.

Третият - чрез клона си в Ню Йорк да провежда извънредни репо-операции по време на ликвиден стрес, позволявайки на банки и на дилъри да заменят своите правителствени облигации и други висококачествени книжа за налични средства при минимални лихви. Точно това направиха централните банкери на 17 и на 18 септември.

Четвъртият - да създадат постоянна програма за финансиране, която да позволява на "правоимащите" да заменят облигациите си срещу кеш при точно определена лихва. Федералният резерв обсъжда създаването на подобна схема, но все още не е определил кои ще имат право на достъп до нея, какъв да е размерът на лихвения процент и кога точно да бъде пусната. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във