Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Реформи дават рамо на... българските книжа

Броят на заетите в най-голямата световна икономика расте. Растат и цените на българските книжа. Каква е връзката между тези две неща? Едва ли някой ще си помисли, че работещите хора зад Океана се избиват да купят от нашите държавни книжа. И то в момент, когато рейтингът на страната ни беше понижен от инвестиционен „ВВВ-„ до неинвестиционен „ВВ+“. Естествено, че връзката е непряка. Повече работни места в САЩ означава, че икономиката там е намерила правилния път за излизане от най-голямата, разразявала се някога криза. С това расте и оптимизмът на инвеститорите, че скоро и останалата част от света ще дръпне нагоре. Това е повод да се предполага, че печалбите от производствената дейност ще растат и ще доведат до по-високи цени на корпоративните книжа. Съвсем спокойно може да се твърди, че така зародилата се оптимистична вълна в началото на новата календарна година даде своето отражение и върху държавните книжа, издадени от страна като нашата. Цените им се повишиха в очакване трудностите пред правителствата да станат по-преодолими.

Друга причина за повишаване на цената на държавните ни книжа може да се потърси и в сигналите, дадени от пъстрото ни наглед правителство за силната му воля да проведе структурни реформи.

Цената еврооблигационната ни емисия с падеж след по-малко от 10 години се повиши с 0.7 евро - до 101.2 евро. Доходността на емисията в момента е 2.8 срещу 2.9% в края на предишната година.

С близо 60 цента се повиши цената и на другата ни еврооблигационна емисия с падеж юли 2017 година.  Сделки с нея се сключваха на нивата от 108 евро за 100 номинал, гарантиращи точно 1% годишна доходност.

Вътрешните ни емисии от държавни ценни книжа като че ли нямаха време да реагират на световните тенденции. Емисията с падеж след 9.5 години продължава да се търси при доходност 3.15% на годишна база. Държавните ни книжа с падеж след пет години пък се търсят при 2% годишна доходност.

През новата 2015 г. Министерството на финансите ще емитира нов дълг за общо 8 млрд. лева. От тях 1 милиард са предвидените за вътрешен пазар лихвоносни книжа със срочност три, пет5 и 10.5 години. Предвижда се да се пускат в обращение и сконтови книжа, които ще са със срочност три, шест и 12 месеца, в обеми изцяло съобразени с изпълнението на бюджета.

През януари ще се пуснат в обращение нови ДЦК за 300 млн. лв. номинална стойност.  От тях 200 млн. ще са в шестмесечни бонове, 50 млн. лв. са предвидени за тригодишни облигации и още толкова за 10.5-годишна емисия. Аукционът за нейната продажба даже вече е насрочен за 12 януари.

Интерес към книжата ще има предвид факта, че финансовото ведомство ще преведе близо 270 млн. лв. по сметки на първичните дилъри във връзка с настъпили падежи и лихвени плащания по притежавани от тях и от техни клиенти книжа. Отделно от това ще се изплати и еврооблигационна емисия с номинал 1.08 млрд. долара. Като се има предвид, че 45% от нея е притежание на местни лица, както и че дължимата по тях лихва е 8.25%, може да се каже, че на пазара ще дойде нова ликвидност за близо 850 млн. лева. Оформящата се по този начин ликвидност от 1.12 млрд. лв. ще диктува нивата на лихвите както по книжата, така и на междубанковия паричен пазар.

На междубанковия паричен пазар лихвите са повече от символични. По еднодневните депозитни сделки те са 0.01% на годишна база. Това е и стойността на основната лихва за страната за първия месец на започналата година. Това практически е най-ниската възможна стойност, достигана вече в началото на 2013 година. Нека да кажа, че лихвите по депозит в евро на международните финансови пазари се търгуват при минус 0.5 процента. Факт, който обяснява екстремно ниските лихви и по депозити в лева.

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във