Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Развързват торбите с парите

Очакванията, че централните банки на водещите световни икономики отново ще развържат торбите с парите, се увеличават. В резултат на което инвеститорският апетит към покупки се увеличава. Очевидният ефект е, че цените както на корпоративните, така и на държавните книжа растат. Фондовите индекси са във възход, а доходността на държавните облигации пада под влияние на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност.


В САЩ се радват на добрите резултати на водещите корпорации, които надминаха очакванията. Въпреки това инвеститорите внимават най-много за инфлацията, която се "тътри" с ниската скорост от едва 1.5% годишно. Целта е да се прескочи 2.5-процентната граница, за да може по-откровено да се твърди, че най-голямата световна икономика е напълно оздравена. Япония обаче има нужда от още финансови стимули, за да може икономиката й успешно да се пребори с многогодишната рецесията. Китайският брутен вътрешен продукт расте, но с най-ленивия - 7.4% на годишна база темп след лятото на 2012 година. Този факт отново поставя на дневен ред въпроса за разхлабването на паричната политика от страна на централната банка на поднебесната империя.


ЕЦБ също е поставена в ъгъла, но от данните за мудните инфлационни процеси в еврозоната, които са забавили темпо до едва 0.5 процента. Именно заплахата да хлътне в "японската" дефлационна спирала засилва спекулациите, че базираната във Франкфурт централна банка може да прибегне до вливане на финансови стимули. Икономиките на Европа не произвеждат достатъчно продукти, но за сметка на това, особено в източната част на Старият континент, се произвежда нестабилност, и то в излишък. Това поражда нужда от сигурност на инвестициите. А тя може да се намери в най-голяма степен в държавните книжа. Казаното дотук обяснява защо цената на държавните облигации расте вече четвърти пореден месец.


Нашите облигационни емисии не са хапка за международните инвеститори, но пък са предостатъчно апетитни за българските.


Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж през юли 2017 г. се е повишила с 0.7 евро от началото на годината, достигайки 108.95 евро за 100 номинал, на колкото се търгува в момента. Носената от нея доходност е 1.38% и е по-ниска спрямо 1.83% на годишна база, срещу колкото можеше да се придобие в първите дни на годината.


Доходността и на доларово деноминираната ни глобална облигационна емисия с предстоящ падеж на 15 януари 2015 г. се е понижила. При формирането на нейната доходност, предвид на това, че остават девет месеца до падежа свой принос дават и настроенията на паричните пазари. Сега тя се търгува при 0.6% годишна доходност срещу 0.9% в първите дни на януари.


Всъщност вътрешните ни, деноминирани в левове държавни облигационни емисии, са още по-търсени най-вече от местните инвеститори. Най-активните между тях са банките, пенсионните дружества и застрахователните компании. Процесът на привличане от тяхна страна на левови пасиви е нескончаем. Но и липсват достатъчно качествени алтернативи за влагането им. Лошото състояние на икономиката и запушеното кредитиране не им остава много полезни ходове и ги принуждават да влагат акумулираните свободни левови парични средства в държавни книжа.


Казаното дотук дава напълно изчерпателно обяснение защо цената на най-дългосрочната ни вътрешна, деноминирана в левове емисия от държавни облигации с падеж след десет години вече се договаря при цена 105.26 лв. за 100 номинал, при положение че започна годината от нивото 102.56 лева. Поскъпването й е с цели 2.7 лева. Нека само да припомня, че през близката 2012 г. поскъпването на десетгодишните ни облигации достигна 3.6 лева. С една дума, нищо ново под слънцето, особено за нашите ширини.


Точно 1.2 лв. добавиха към цената си и петгодишните книжа от началото на годината. В момента те могат да се купят срещу 102.8 лв. за 100 номинал. Носената от тях доходност е 1.88% на годишна база.


Стойностите на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки на междубанковия паричен пазар, проявяват признаци на "напрежение". Стойностите на индекса се повишиха от средните 0.04% за предходния месец до 0.06% в момента. Парите в банковата ни система не са намалели, т.е. причината не може да се търси там. Поглеждайки към неговия "по-голям" братовчед - индекса ЕОНИЯ, който безпристрастно следи лихвите по депозитите в евро, разбираме, че основната причина е той. Неговите стойности вече са се повишили до 0.2% на годишна база. Както знаем, валутният курс евро/лев е "закотвен". Лихвите не са, но за сметка на това са в силна взаимозависимост.



Петър Драмов,



УниКредит Булбанк АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във