Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Разнопосочни сигнали от централните банки

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

Автомобилният и високотехнологичен сектор на Азия се представя повече от отлично. Китайската промишленост нараства със стабилни темпове. Не е за подценяване и фактът, че за последните шест години БВП на Поднебесната империя е нараснал с 90%, което е три пъти по-бързо спрямо този на САЩ.

Очаква се новият председател на Фед, който трябва да бъде обявен тези дни,  да повиши основната лихва на САЩ и това да  бъде факт до края на годината. Американските високотехнологични компании също отчитат неочаквано добри финансови резултати. В същото това време популярността на Тръмп се топи като пролетен сняг. И за да се сгъстят боите до крайност, родният му град Ню Йорк отново бе окървавен.

ЕЦБ обяви, че ще  затяга  паричната си политика и ще се въздържа  от каквото и да е вдигане на лихвите. Процесът на затягане на  кранчето на количествените улеснения ще трае до края на 2018 г. и евентуално ще  последва  евентуално вдигане на основната лихва някъде през 2019 година. Рейтингът на Италия бе повишен от водещата агенция Standard & Poor’s. Ситуацията около взаимоотношенията между Барселона и Мадрид обаче става все по-безнадеждна и непредвидима.

Близкото бъдеще пред световната икономика, изглежда,  ще е по-добро. Отличното представяне на корпоративния сектор изпрати фондовите индекси в небесата. Немският DAX се изстреля с близо 500 пункта в рамките на последните пет дни, достигайки рекордните за всички времена 13 500 пункта, а щатският Down Jones Industrial Average вече гони също нов рекорд на равнище 23 500 пункта.

Ето защо щатските федерални книжа бяха продадени в търсене на по-добра доходност. Повиши се цената както на петрола, така и на долара - ясен знак, че инвеститорите очакват продължително и благоприятно развитие на световната икономика като цяло. Европейските държавни ценни книжа бяха купени с надежда  стимулите да не секнат така рязко, както се очакваше. Лихвеният диференциал между щатските и немските книжа се разшири до 200 базисни точки. Покупката едновременно на държавни и на корпоративни европейски ценни книжа означава, че банковата система на еврозоната все още е свръхликвидна и не се очаква скорошното й влошаване.

Българските  еврооблигационни ценни книжа са едновременно държавни, но и по-рискови, предвид присъдения рейтинг ВВ+ на страната ни, което ще рече спекулативен, т.е. те са и по-високодоходни. През изминалата седмица инвеститорският интерес към покупката им беше огромен. Това доведе до повишаване на цената им и до понижаване на доходността им до нови рекордно ниски нива. Търговията с най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. беше най-интензивна. Вследствие на което цената й се повиши с цели 2.20 евро, а доходността й се понижи със 16 базисни точки  - до немислимите доскоро 2.38% на годишна база. С най-скромните 40 евроцента се повиши стойността на книжата ни с падеж 2028 г., като доходността й достигна дъното от 1.55% годишно. Цените на книжата ни с падежи през 2027-а и 2024 г. отскочиха с по съответно 60 и 90 евроцента. Носената от тях възвръщаемост в момента е едва 1.3 и 0.7% на годишна база. Най-краткосрочните ни книжа с падежи 2023-а и 2022 г. поскъпнаха с по 60 и 40 евроцента, а доходността им се стопи до 0.24 и 0.07% на годишна база.

При 0% годишна възвръщаемост на инвестицията се купуват и книжата ни, емитирани на вътрешен пазар с остатъчна срочност четири години, а тези с падежи след две и една години  - при съответно минус 0.15 и минус 0.25 процента.

След като Българска народна банка едностранно обяви понижаване на лихвата по поддържаните свръхрезерви на търговските ни банки по сметки при нея от минус 0.4 до минус 0.6%, банките прехвърлиха равностойността на 5 млрд. лв. по сметки при чуждестранни банки. Така те минимизират разходите си до минус 0.4 процента.  Въпреки това в момента свръхрезервът на банковата ни система, пазен в  БНБ, е 3 млрд. лв. и носи всекидневен разход от 0.6% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във