Банкеръ Daily

Пари и пазари

Разнопосочни сигнали насочват пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Централната банка на САЩ даде ясен знак, че справянето с пандемията има първостепенно значение за всички житейски процеси. Ето защо съвсем обяснимо е и очакването на пазарните участници за прилагането на нови парични стимули подобни на тези след 2008-а, а именно безпрецедентно големи. В подкрепа на казаното е и уверението на новият американски президент Байдън, че е готов с много амбициозна програма в размер на трилиони долари за подпомагане на икономиката.

Ваксинирането върви с пълна пара и няма да е чудно, ако станем свидетели на разхлабване на ограниченията още през пролетта на тази година. Това ще е огромна глътка свеж въздух за световната икономика като цяло. Това обяснява покачването на американските борсови индекси с по 2.2% и на японския NIKKEI - с цели 5%, на седмична база. За отбелязване е и фактът, че сегашните им стойности вече са по-високи  в сравнение с тези  преди година, преди пандемичната  обстановка.

Европейската централна банка, вярна на своя консерватизъм, едва ли скоро ще предприеме стъпки за  промяна на паричната си политика. Това на практика означава използване на ниски лихви и на достатъчно парични стимули толкова дълго, колкото е необходимо, или казано иначе -  японизацията на Европа вече е факт.,

Пари ще има за Щатите, защото ФЕД и новият президент са готови да ги отпуснат. Но за Европа едва ли ще има допълнителни пари. Ето защо доларът поскъпна спрямо еврото. Немският борсов индекс DAX не само, че не успя да се включи във вълната на подем, но и отчете понижение на седмична база, последвано от разпродажбата и на държавните ценни книжа (ДЦК). Немските 10-годишни ДЦК поевтиняха с 30 евроцента, румънските - с 50 цента, а чешките и полските - съответно с по  20 и 10 цента.

Българските еврооблигационни емисии също пострадаха и цената им, особено на по-дългосрочните, се понижи драстично. Най-дългосрочните ни книжа - с падеж през 2050 г., поевтиняха с 1.25 евро, а тези с падеж 2035 г. - с 65 цента. А  доходността им се повиши с по 5 базисни точки и вече е 1.3% и 0.8% на годишна база. С по 30 до 50 цента по-ниска е цената на книжата ни с по-близък падеж - през 2030, 2028, 2027 и 2024 г., като доходността им е съответно 0.3%, 0.0%, минус 0.1% и минус 0.3% на годишна база. Цената на облигациите с наближаващ падеж - през 2023 и 2022 г., потъна с по едва 10 цента и те носят вече доход от минус 0.33% годишно.

Държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния междубанков пазар, с остатъчна срочност до падеж от 10, 7, 5 и 1 година се котират   съответно при 0.2%, 0.1%, 0.0% и минус 0.3% на годишна база.

Падеж на 145 млн. евро ДЦК, деноминирани в евро и търгувани на вътрешния  пазар, също настъпи през изминалата седмица. Предстоят падежите на още две емисии на обща стойност 523 млн. лева. 

До момента Министерството на финансите не е обявило намерението си за реализация на нов държавен дълг. Има много голяма вероятност голяма част от заложените в бюджета 4.5 милиарда лева нов държавен дълг да се реализира на външните пазари чрез поемане на нов дълг в евро. Част от него може да се пусне и на вътрешен пазар, но предвид намерението на правителството да приемем еврото като парично средство през 2024 г., няма да е чудно, ако новите емисии на вътрешния  пазар са деноминирани в евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във