Банкеръ Daily

Пари и пазари

Разнопосочни новини стимулираха разпродажбите на дългове

Николай М. Ваньов,

Финансов експерт

 

Срещата на монетарния борд на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе основна за почти всичко, което се случи на международните пазари на държавен дълг през изминалата седмица. Бидейки първата такава от поредица с малко или повече неясен изход, тя предложи на инвеститорите много волатилност в четвъртък, когато след първоначалното обявяване на понижението на основните лихви с 10 базисни точки до минус 0.50% и нова програма за количествени улеснения с отворен край, видяхме спадове в основните лихви. Малко след това обаче, по време на интервюто на отиващия си президент на институцията Марио Драги, чухме на няколко пъти призива за по-сериозни фискални стимули. Макар и не толкова изненадваща и дори не толкова новина, това бе ясна индикация за пазарите, че от ЕЦБ не могат да направят кой знае колко повече в плоскостта на монетарните стимули. В петък сутринта това бе потвърдено и от члена на борда на ЕЦБ и гуверньор на австрийската централна банка Робърт Холцман, който заяви, че е против количествените улеснения, давайки глас на недоволството на страните от ядрото на еврозоната срещу тези политики.

Така след като стана ясно, че надали от ЕЦБ ще приложат кой знае колко нови монетарни стимули и при предстоящото ново ръководство на Кристин Лагард, инвеститорите започнаха сериозни разпродажби на държавни дългови книжа. Десетгодишният немски бунд (германски ДЦК) видя седмичен ръст на доходността от 15.1 базисни точки до 0.489%, докато доходът по сходните по матуритет френски ДЦК се повиши с 14.3 базисни точки до минус 0.200 процента.

По-добрите доходи на книжата на страните от периферията на еврозоната, заедно с възможностите, макар и неясни, за разширяване на фискалните стимули, дадоха подкрепа за страните от Южна Европа. След поредната седмица на свиване на спредовете (разликата между цена "продава" и цена "купува"), италианските десетгодишни книжа завършиха седмицата при доход до падежа от 0.918% и ръст от 4.4 базисни точки. Доходността при испанските книжа, с падеж през 2029 г,. се повиши с 8.4 базисни точки до 0.254 процента.

Допълнителен стимул за разпродажбите на държавни дългови книжа бяха и новините, идващи от САЩ. Въпреки че президентът Тръмп се намира в зона на Туитър блянове за отрицателни лихви, от Фед като че ли засега удържат на тирадите в социалните мрежи. В същото време се наблюдаваше някакво, макар и неясно и силно спекулативно, движение по фронта на търговската война с Китай, което бе изтълкувано като положителен знак. Така рисковите активи отново бяха най-търсени през седмицата, докато доходността по трежъритата се повишиха. В десетгодишния матуритет американските книжа завършиха при доход от 1.806% и ръст от 14.5 базисни точки.

След тоталния хаос в началото на седмицата с пророгацията на парламента (спиране на работата му за известно време), във Великобритания ситуацията като че ли е спокойна. Опозицията като че ли успя да блокира Брексит без сделка поне на този етап, а след поредното отлагане на напускането на ЕС най-вероятно ще станем свидетели на избори на Острова. Тази глътка свеж въздух, както и липсата на парламентарни сесии през следващите пет седмици, доведоха до повишаване на рисковия апетит на инвеститорите, като доходността по десетгодишните джилтове се повишиха с 20.1 базисни точки до 0.704 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във