Банкеръ Daily

Пари и пазари

Растящият брой случаи на заразени забавя връщането на кредити

Потребителите днес са реално по-затруднени да плащат, но и общата несигурност ги кара умишлено да забавят вноски по задълженията си.

Ръстът в новорегистрираните случаи на COVID-19 се отразява върху плащането на просрочени заеми. Средно 75 лева на всеки нов случай – с толкова намалява връщането на кредити, като резултатът е видим около десет дни след обявения брой. Изчисленията са на Frontex International, компания за управление и събиране на вземания.

„Изследвахме няколкостотин хиляди записа и изчислихме, че ако преди десет дни е обявено увеличение на броя случаи с 1000 души, то днес плащанията ще бъдат със 75 лева по 1000 по-малко спрямо стандартните. Към момента ръстът в броя на смъртните случаи не оказва влияние върху нагласите за връщане на заем”, казва Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International.

По думите ѝ, потребителите днес са реално по-затруднени да плащат, но и общата несигурност ги кара умишлено да забавят вноски по задълженията си. Според данните на компанията, делът на хората, които срещат истинска трудност при покриването на вноските си, през ноември е 34% на фона на 15% през февруари. Тези, които пък заявяват нежелание, а не невъзможност да платят, представляват 18% от потребителите при 12% през февруари.

Икономическата ситуация е нестабилна и трудно предсказуема. В такъв момент е от ключово значение да управляваме бюджета си правилно. При наличие на кредит е добре да имаме ясна представа как ще го изплащаме в рамките на следващите шест месеца. Ако сме загубили работа или основен приход, е добре да се свържем с банката кредитор и да предоговорим условията по кредита с такива, които можем да изпълняваме." Няма как да очакваме, че в момент на криза заемите ни ще бъдат автоматично опростени, трябва активно да се търсят разумните и възможни решения”, казва Лилия Димитрова. А дори и без наличие на кредит моментът изисква преразглеждане на бюджетите и повишено внимание към съотношението на разходите спрямо приходите и спестяванията.

Това е момент, в който трябва да бъдем особено внимателни, съветват експертите. Когато теглим кредит, при плащането на месечната вноска, дългът се погасява отзад напред – т.е. първо се погасяват такси, лихви и чак тогава главницата. Така, ако имаме няколко бързи кредита, които са с по-голямо оскъпяване, задълженията по тях могат по-лесно да се умножат спрямо първоначално изтеглената сума. В такава ситуация най-добрият вариант е да се изтегли по-голям банков кредит, който да погаси цялото задължение и да се намали цената на кредита като оскъпяване, а също и да се намалят дължимите месечни вноски. Ако не можем, поради лошо кредитно досие, например, да изтеглим такъв заем, наш роднина може да го направи за нас. Тук съществува вариантът с ипотека върху имущество, ако има такова. Според Лилия Димитрова най-важно е да се стремим да разрешим моментния си проблем и да мислим дългосрочно, да не трупаме заеми, защото излизането от тази ситуация в настоящия период ще бъде наистина трудно.

 

Средният размер на необслужваните кредити в страната е 2 218 лева

По данни на Frontex International, средният размер на необслужваните задължения към ноември тази година в страната е 2 218 лева. Най-голям е той във Варна – над 3 200 лева, а най-малък е във Враца и Монтана – съответно 1 675 и 1 607 лева. Двата северозападни града обаче отново са сред градовете с най-много задължени потребители. По отношение на дела на нередовните платци, София логично заема първата позиция. Сред градовете с по-съществен дял са още Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора.


 

Facebook logo
Бъдете с нас и във