Банкеръ Weekly

Пари и пазари

РАБОТОДАТЕЛИТЕ ИСКАТ, СТУДЕНТИТЕ НЕ МОГАТ

Добро владеене на чужд език (в повечето случаи английски) и компютърна грамотност са минималните умения, изисквани от фирмите, за да наемат младеж без професионален опит. На пръв поглед двете условия не са кой знае какво, но се оказва, че доста малка част от студентите у нас могат да отговорят на тях. Според данните от първото национално проучване на професионалната ориентация и мотивация на студените в България, представено в четвъртък (14 февруари), едва 33% от младежите в страната са на ти с компютрите, а 39% владеят поне един чужд език. Процентите за столицата са съответно 39 и 59 на сто. Парадоксът в случая е, че половината от анкетираните студенти очакват високо начално възнаграждение, но не смятат за нужно да трупат необходимия професионален опит, преди да са завършили обучението си.
В проведеното през ноември 2007 г. представително за страната изследване са се включили общо 12 477 студенти от 37 висши училища и 71 специалности, или над 10% от всички обучаващи се младежи у нас. Целта на попълнените от тях въпросници е била да се проследи не само какви са очакванията и нагласите им при търсенето на работа, но и с каква подготовка се явяват на пазара на труда.
Почти една четвърт от младежите (24%) се ориентират към областта на банковите и финансови услуги, 19 на сто възнамеряват да се реализират в сферата на туризма, но немалка част (13-15 на сто) се насочват към търговията, държавната администрация, информационните технологии и счетоводството. Днешните студенти избират перспективни и актуални професии, но държат и на това те да им носят сигурност, коментира данните Светла Симидчиева от консултантската компания Мандей Инсайт (Monday Inside), която е стратегически партньор на фирмата Хюит (Hewitt Associates), провела проучването за България. В същото време се оказва, че желанията им за реализация невинаги съвпадат с получените знания в университета, защото между 19 и 22 на сто от същите анкетирани младежи отбелязват маркетинга и инженерната дейност като приоритет в бъдещото си развитие.
Разминаването става още по-голямо, когато студентите се разделят по възраст и в зависимост от курса, в който се намират. Близо 84 на сто от първокурсниците и второкурсниците смятат, че висшето образование ще им помогне да си намерят работа по-бързо, но между по-възрастните им колеги така мислят вече 73 на сто. Броят им намалява, защото причината е, че повечето от тях вече са били на стаж, имали са възможност да се запознаят с изискванията на работодателите или са срещнали обяви за работа, в които не се изисква университетска диплома. Поради подобни обстоятелства доволни от образованието си са 67% от студентите в първи курс и едва 42% от колегите им в четвърти. Всъщност се получава така, че най-подготвените в системата се чувстват най-неподготвени за бъдещето си, обобщи изводите Симидчиева.
Друга неприятна тенденция, уловена от изследването, е, че почти 60 на сто от младежите не работят, докато учат, и никога не са били на стаж или практика. Почти една четвърт са заети с неквалифициран труд, за да подпомагат бюджета си, и едва 18 на сто се развиват професионално по специалността си или са били на стаж. Студентите не търсят практика, защото тя не се изисква от университетите им (в 27% от случаите). Други не намират свободно време за това (17 на сто от младежите), не успяват да открият подходящия стаж (9%), не получават възнаграждение за него (5%) или защото се съмняват, че ще научат нещо полезно (2%). За 41% от младежите причината да не се запишат на стаж е в липсата на достатъчно информация как да го направят. Според организаторите на проучването обаче зад този процент се крият по-скоро незаинтересованите студенти, защото в почти всички университети в страната вече има добре развити кариерни центрове с достатъчно обяви за работа и професионални практики.
Доста обезпокоително от гледна точка на практическата подготовка на младежите е и фактът, че 30 на сто от тях не смятат да си търсят работа, преди да получат бакалавърската си степен, а 18% - преди да са станали магистри. В същото време почти половината очакват стартовото им нетно възнаграждение да бъде в границите 300-500 лв. месечно. Немалка част (17 на сто) не биха се съгласили да работят за по-малко от 500-700 лв., а други 11 процента са оптимисти, че ще започнат със заплата от порядъка на 700 и дори 1000 лева. Според събраните данни студентите в провинцията са склонни да получават по-ниски възнаграждения, но софийските им колеги по-рядко правят компромис с това. Заплатата е водещ фактор при избор на работодател за 73 на сто от бъдещите висшисти, следван от кариерното израстване, обучението и развитието. Според останалите от значение са също добрият екип, интересната работа, доброто отношение към служителите и гъвкавото работно време. Разликата е, че студентите в началните курсове се ориентират за бъдещия си работодател повече по външни фактори, като добрата търговска марка, а вече завършващите държат предимно на добрия мениджмънт.
Добрата новина е, че догодина проучването най-вероятно ще обхване и учениците в последните класове на средното образование, а резултатите ще бъдат взети предвид при изготвянето на Националната стратегия за висшето образование.
Слава Аначкова

Facebook logo
Бъдете с нас и във