Банкеръ Daily

Пари и пазари

Първите банкноти в Европа се появяват през 1661 година

На 16 юли през 1661 г. са пуснати в обръщение първите банкноти в Европа от шведската банка Стокхолмс Банко в Стокхолм.

Банкнотата се издава от емисионна банка и тя е завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обръщение.

Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през VІІ век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато "Стокхолмс Банко" издава първите банкноти. Употребата на печатани банкноти става популярна едва през 18 век.

Появата на хартиените пари в Китай се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия Тан (618-907 г.) до династия Сун (960-1279 г.). При търговия със стоки на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През Х век правителството на династията Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през XII век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на XIII век започва стандартизирано печатане на хартиени пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за печат - вече разпространеният метод на печат с дървени блокчета и след това печатът с ръчен набор.

Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не са знаели що е това хартиени пари. На китайските хартиени пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени“ и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на измама. Навлизането на хартиени пари води и до първата инфлация през 1020 година.

В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти. Наименованието идва от банковите документи (nota di banco) и датира от XIV век. В началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През XIV век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства извън Европа на италианските градове-държави. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).  

Днес повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат банкноти от пластмаса - те имат много защитни елементи, които не се срещат в хартиените банкноти. Съвременните полимерни банкноти са първо разработени от Резерваната банка на Австралия (Reserve Bank of Australia, RBA), CSIRO (Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation) и Мелбърнския университет. Първоначално са емитирани като валута в Австралия през 1988-а. През 1996 г. Австралия преминава изцяло на полимерни банкноти. В други 20 държави също се използват полимерни банкноти.

В българския думата навлиза от немския: die Banknote, а там е дошла от английския: bank-note. На английски note има и значение на "писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане". Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата не е поименна), и потвърждава готовността за плащане - на благороден метал. Такива например са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 г.: тогава паричната стойност от 1 американски долар се равнява на определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, сиреч след предявяване на полицата.

Най-ранното споменаване на Стокхолм в писмен вид датира от 1252 г., когато градът е важно звено на търговията с желязо от мините в Берислаген. Казват, че Стокхолм е основан от Ярл Биргер с цел предпазване на Швеция от вражески морски набези, както и за да се прекрати грабежът в градове като Сигтюна на езерото Меларен. Първоначално градът представлявал укрепление, чието предназначение било контролирането на търговията между Балтийско море и Меларен.

Стокхолм става столица на Швеция през 1419 година. Това е един от 134-те града на Швеция, които имат статут на исторически градове. Градът е разположен на 14 острова и на бреговете на архипелага там, където езеро Меларен се допира до Балтийско море. На практика центърът на града е разположен на вода.

На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург, столица на Руската империя по това време, е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във