Банкеръ Daily

Пари и пазари

Публикациите на Чарлз Дау вдъхновили създаването на Тео́рията на Да́у

На днешния ден можем да си спомним за Чарлз Хенри Дау - американският журналист, един от създателите на компанията Dow Jones & Company заедно с Едуард Джоунс (Edward Jones) (статистик) и Чарлз Бергстресер (Charles Bergstresser). Той е и основател и на The Wall Street Journal.

Чарлз Дау е роден на 6 ноември през 1851 година във ферма в Стерлинг, щата Кънектикът. Тъй като остава рано без баща, той не получава системно образование. На 21 години си намира работа в Springfield Daily Republican в Масачусетс. Чарлз остава там до 1875 г., като градски репортер за Самуел Боулс, който го учи да пише подробни, но ясни статии. След това той се премества в Роуд Айлънд, където става част от екипа на The Providence Star като нощен редактор. Минава и през още няколко други издания.

През 1880 г. Чарлз Дау и неговия приятел и колега Едуард Джонс се преместват в Ню Йорк, осъзнавайки, че това е най-подходящото място за развитие като финансови журналисти. Първата им работа е в информационната агенция Киърнън Нюз Ейджънси (Kiernan News Agency), която разпространявала новини сред банките и брокерските компании.

И това продължава до ноември 1882 г., когато двамата решили да започнат собствен бизнес, тъй като според тях Уолстрийт имал нужда от нов източник за безпристрастни финансови новини. Те създават компанията "Дау Джонс енд Ко" (Dow Jones Co.). Офисът й бил на Уолстрийт №15, точно до входа на Нюйоркската фондова борса. Естествено. Компанията започнала да изготвя "Кастъмърс Афтърнун Летър" (Customer`s Afternoon Letter), който постепенно набирал скорост. Това издание обобщавало финансовите новини за деня, като съдържало и информация за движението на цените на акциите на някои компании. В средата на 1889 г. то „пораснало“ и се превърнало "Уолстрийт Джърнъл" (The Wall Street Journal) по името на малката улицата Wall Street в долната част на остров Манхатън. С времето „Уолстрийт“ става нарицателно за финансовите пазари на града и дори икономиката на САЩ поради това, че там са базирани основните икономически институции на страната.

Първият индекс "Дау Джонс" е публикуван в "Кастъмърс Афтърнун Летър" на 3 юли 1884 г., което означава, че е най-старият сред съществуващите американски пазарни измерители. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика.

Публикациите на Чарлз Дау обаче вдъхновили по-късно създаването на Тео́рията на Да́у (Dow Theory), описваща поведението на цените на акциите и индексите "Дау Джонс" (промишлен и транспортен) с течение на времето. В основата й е серия от публикации на Чарлз Дау (Charles H. Dow, 1851-1902 г.). След смъртта му теорията била разработена от Уйлям Хамилтън (William P. Hamilton), Чарлз Ри (Charles Rhea) и Джордж Шефер (George Schaefer) и наречена „теория на Дау“. Самият Чарлз Дау не е използвал този термин.

Теорията на Дау лежи в основата на техническия анализ. В сферата на финансите, техническият анализ е методология за анализиране на финансовите пазари, чиято цел е да прогнозира вероятни изменения на цените на основата на закономерности - на основата на аналогични изменения в цените в миналото при сходни обстоятелства. За целта се използват исторически данни за пазара, като цени и обем. Поведенческата икономика и количественият анализ надграждат и включват много от инструментите на техническия анализ, който, бидейки един от аспектите на активно управление, стои в противоречие със съвременната теория на портфейла. Ефективността на техническия и фундаментален анализ се оспорва от хипотезата за ефикасния пазар, която твърди, че цените на всеки търгуван инструмент по същество са непредвидими.

Принципите на техническия анализ се коренят в събирани стотици години исторически данни за финансовите пазари. Някои аспекти на техническия анализ се появяват първо в описанието на Джоузеф де ла Вега на холандските пазари през XVII век.

В Азия смятат, че техническият анализ е разработен като метод от Хома Мунехиса в началото на XVIII век. Той въвежда и развива използването на техниката на японските свещи, която и днес е инструмент, използван в графичния технически анализ.

През 20-те и 30-те години на XX век Ричард Шебъкър публикува няколко книги, които продължават работата на Чарлз Дау и Уилиям Питър Хамилтън в техните книги "Теория и практика на фондовата борса" и "Практически и технически анализ на пазара".

През 1948 г. Робърт Д. Едуардс и Джон Магий публикуват "Технически анализ на борсовите тенденции", която се смята за една от най-важните публикации в тази сфера. Изследването се занимава предимно с трендови анализ и графични модели, които остават в употреба и до днес.

В началото на своето приложение техническият анализ е използвал предимно графични модели, защото оперативният капацитет на тогавашните компютри не позволявал сложните статистически анализи, които познаваме и ползваме днес

Други пионери на техническия анализ са Ралф Нелсън Елиът, Уилиям Делбърт Ган и Ричард Уикоф, които са развили своите технически способи в началото на ХХ век. Но повечето технически инструменти и теории са разработени и подобрени през последните десетилетия, като се поставя все по-голям акцент върху помощта на специализираните компютърни софтуери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във