Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПРИЕХА ЗАКОНА СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ

Правителството прие на 6 юли проектозаконите за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Както в. БАНКЕРЪ писа, двата нормативни акта трябва да бъдат приети от парламента до септември - октомври тази година, като по този начин българското законодателство ще бъде хармонизирано с европейското. Промените в ЗППЦК са насочени предимно към разпоредбите, регулиращи дейността на инвестиционните посредници, колективните инвестиционни схеми и управляващите дружества. Въвежда се и единен паспорт при публикуването на проспекти за публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулирания пазар. Изменя се и понятието финансов инструмент, което включва както ценни книжа, така и дялове на колективни инвестиционни схеми, инструменти на паричния пазар и деривативни финансови инструменти с различен базов актив. Под регулиран пазар вече ще се разбират регулираните пазари, които извършват дейност съгласно законодателството на друга държава членка на ЕС.
От внесения в правителството проект обаче отпаднаха някои текстове от чл.23., които разрешаваха на юридическо лице да притежават повече от 5% от капитала на БФБ-София, а на борсата да разпределя дивидент на акционерите си. Първото условие е преценено като пречка пред евентуалната приватизация на БФБ-София, където държавата притежава малко над 44% от капитала.
Целта на закона срещу пазарните злоупотреби е да създаде условия за развитие на открит, прозрачен и ефективен пазар на финансови инструменти и за повишаване на общественото доверие в него. С него се въвеждат категорични забрани за търговия с вътрешна информация и за манипулиране на пазара на финансови инструменти. Подробно се уреждат и различни мерки за тяхното предотвратяване и разкриване.
Докато министрите гласуваха двата нормативни документа, участниците на капиталовия пазар ги подложиха на дискусия. Тя беше организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите (АДВИБ). В нея участваха и представители на браншовите организации, инвестиционни посредници и публични дружества. Общото мнение беше, че текстовете в някои случаи противоречат на досегашната практика, както и че при превода на европейските директиви и при прилагането им в българското законодателство са допуснати грешки. Маруся Русева от Асоциацията на управляващите дружества в България заяви, че най-големият проблем за колективните инвестиционни схеми е, че техните дялове не са дефинирани като ценни книжа, което може да създаде проблеми на инвеститорите в този тип инструменти.
Вторият законопроект обаче беше подложен на по-сериозна критика. Председателят на управителния съвет на АДВИБ Даниела Пеева заяви, че голям проблем на новия закон срещу злоупотребите с финансови инструменти е неточно възпроизвеждане на съответните текстове на Директива 2003/6/ЕС, поради което голяма част от регламентите следва да се прецизира. Въведени са и много на брой неясни и недефинирани понятия, както и такива, които в ЗППЦК звучат по друг начин. Друг проблем е, че наказанията за пазарните манипулации са прекалено леки, а те са може би най-тежкото престъпление на капиталовия пазар. Глобите от 200 до 50 000 лв. обаче са прекалено ниски, тъй като чрез злоупотребите, третирани в норматива, могат да се спечелят милиони.
Професионалните организации все пак имат още време да внесат свои промени в двата нормативни документа, преди парламентът да ги приеме на второ четене - евентуално през септември - октомври тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във