Банкеръ Daily

Пари и пазари

Пречки по пътя към еврото за Румъния и Хърватия

Централната банка на Румъния разследва предполагаемо пране на пари след като отделът й за банков надзор е открил подозрителни транзакции в половината търговски кредитни институции, работещи на територията на страната. Румънските централни банкери проверяват 17 кредитори (една втора от местния банков сектор), разкрили персонални и корпоративни сметки. От тях са правени преводи, които не могат да бъдат обяснени, или "будят подозрение за незаконни деяния", коментирал на 27 февруари по телефона за агенция "Блумбърг" шефът на надзорния банков отдел - Николае Чинтеза. Той не е споделил кои банки са включени в проверката и е пояснил, че тя се прави във връзка с получени от чужбина предупреждения и след рутинен преглед на банковата дейност. Надзорникът е допълнил, че разследването е започнало през миналата година и е изключително сложен процес, така че не е ясно колко време ще отнеме, за да бъде разплетено. За потенциални санкции пък е твърде рано да се говори.

Румъния, която иска да стане член на еврозоната, върви по стъпките на други държави от Европейския съюз, удвоили усилията си за разкриване на случаи на пране на пари. Те принудиха Брюксел да въведе по-строг контрол и регулации по въпроса, което се случи след срамните скандали, разтърсили някои страни членки на блока на еврото, основно Латвия и Естония, и големи банки като датския банков първенец "Данске банк". Букурещ признава, че желанието на страната за членство в еврозоната няма да може да се осъществи преди 2024-а заради натрупаните през последните три години макроикономически дисбаланси. При това, дори 2024-а е "много амбициозен вариант", коментира преди месец за местния вестник "Адевърул" румънският финансов министър Флорин Къцу.

За една от румънските банки е удостоверено, че е замесена в скандала с "Данске банк", но разследването, което тече в момента, е отделно и не е свързано с нея. Следователи от службата за борба с организираната престъпност и с тероризма също проверяват кредиторите.

България, която се бори да влезе в блока на еврото през 2023-а, направи крачка назад с мотив, че иска първо да се убеди, че банките й са подготвени и са с достатъчно силни и "чисти" баланси, както и че в обществото има консенсус за пътя към общността.

Трудности при регулирането на кредитните си институции изпитва и друг кандидат за еврозоната - Хърватска. Централната банка на страната критикува през миналия месец опит на местното поделение на "Райфайзен банк интърнешънъл" да наеме агенция за връзки с обществеността, която да повлияе на Конституционния съд на страната по казуса със заемите в швейцарски франкове.

Хърватските кредитори - повечето поделения на италиански и австрийски "родители", "са на нокти" в очакване на решението на върховната съдебна инстанция. То трябва да излезе до април и да отсъди дали длъжниците, които доброволно са конвертирали ипотеките си в евро по утвърдения по онова време курс, могат да поискат анулиране на контрактите и да потърсят компенсации. Ако решението е против банките, новите им разходи, произтичащи от отпуснатите заеми в швейцарски франкове, могат да достигнат 20 млрд. куни (2.9 млрд. щ. долара), по оценка на експерти от банковия сектор и на представители на длъжниците.

През 2015-а Хърватия прие закон, задължаващ работещите на територията на страната банки да разрешат обмяната в евро на отпуснати заеми в швейцарски франкове с равностойност 3.4 млрд. щ. долара. Причината - рязкото поскъпване на швейцарската валута, направило невъзможно погасяването на задълженията за мнозинството длъжници от Източна Европа. Кредиторите, между които поделенията на "УниКредит", на "Интеза Санпаоло" и на "Ерсте банк", поеха "финансовия удар" от 1.1 млрд. щ. долара, но индивидуалните искове продължават да валят, а местните регионални съдилища излизат с противоречиви решения, което наложи намесата на висшия съдебен орган.

Здрава и стабилна банкова система е едно от ключовите условия, които трябва да изпълни Хърватия, за да влезе във валутния механизъм ERM-2 като прелюдия преди членството в еврозоната. Правителството очаква благоприятно решение от Европейската централна банка през второто полугодие на 2020-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във