Банкеръ Daily

Пари и пазари

Португалецът Вашку да Гама открива морския търговски път до Индия

Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до Азия.

На днешния ден през 1497 г. известният мореплавател Вашку да Гама достига нос Добра надежда и открива морския път до Индия.

Добра надежда (на африканс: Kaap die Goeie Hoop; на английски: Cape of Good Hope) е нос в югозападния край на Африка, част от територията на Република Южна Африка. Той се намира в южния край на Капския полуостров в Южна Африка, на около 50 километра южно от центъра на град Кейптаун - най-южният град на континента. Като седалище на Парламента на ЮАР, градът е законодателна столица на страната. Той е известен със своето пристанище, както и с популярни природни забележителности. Още при създаването си Кейптаун е традиционна входна точка за заселниците в Южна Африка, е днес е сред най-мултикултурните градове в света.

Понякога нос Добра надежда се приема неправилно за граница между Индийския и Атлантическия океан, докато всъщност най-южната точка на Африка е Иглен нос, на около 150 километра югоизточно от него. След нос Добра надежда, обаче, бреговата линия започва да се извива на югоизток.

Първият европеец, заобиколил носа, е португалецът Бартоломео Диаш през 1488 година. През втората половина на XV век в търсене на морски път до Индия, все повече португалски експедиции са изпращани да проучват африканския бряг в южна посока. Начело на една от тях Диаш най-после достига до южния бряг на Африка. Според историята, заради силните бури, с които експедицията се сблъсква около носа и които я принуждават да вземе курс доста по на юг и да го заобиколи, Диаш нарича носа Кабо дас торментас/Кабо торментозу (Нос на бурите). Впоследствие португалският крал Жуау II променя името му на настоящото Кабо де Бона Есперанса (нос Добра надежда), тъй като това откритие давало надежда, че морският път до Индия най-после ще бъде открит.

Португалските изследвания на атлантическото крайбрежие на Африка в търсене на злато, слонова кост и роби започват в началото на XV век. Нов силен тласък те получават с идването на власт на крал Жуау II, който вижда в приходите от презморската търговия важно средство за затвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията. Той си поставя за цел да се включи в изключително печелившата търговия с подправки от Азия, контролирана до голяма степен от Венецианската република. Кралят изпраща по суша разузнавателни мисии до Източна Африка и Индия, а през 1488 година Бартоломео Диаш  успешно заобикаля нос Добра надежда.

На 8 юли 1497 година Вашку да Гама отплава от Лисабон с флота от четири кораба с екипаж от 170 души и започва своята първа експедиция до Индия, при която изминава разстояние, по-дълго от екватора. С него са най-опитните португалски мореплаватели. Не е сигурна точната численост на екипажа на всеки кораб, но от експедицията се връщат два кораба с 55 души. Два от корабите са специално построени за експедицията - една каравела и един товарен кораб.

Експедицията следва пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, през Тенерифе и Кабо Верде. Продължава на юг към открито море, пресича и екватора. В продължение на повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море - най-дългото плаване далеч от сушата за времето си.

Флотилията минава покрай нос Добра надежда. Към 16 декември флотът преминава устието на река Грийн Фиш, докъдето по-рано е стигал Бартоломео Диаш, след което продължават в непознати за европейците води.

Ескадрата навлиза в Индийския океан и продължава на север покрай африканския бряг. На 14 април 1498 г. флотилията хвърля котва в пристанището на Малинди. Тук португалците за пръв път получават сведения за индийски търговци. Вашку да Гама наема лоцман, добре запознат с мусоните, който трябва да отведе експедицията до югозападните брегове на Индия.  

На 17 май 1498 година португалците достигат до индийските брегове край индийския град Каликут. Тогава старият лоцман, малко преди да се прости с Вашку да Гама, отива при адмирала и казва: "Ето я страната, към която Вие се стремите." 

Вашку да Гама напуска Каликут на 29 август 1498 година.

Експедицията има големи разходи - от четирите кораба се връщат само два, а от екипажа - по-малко от половината. Тя не успява и в основната си цел - да се сключи търговски договор с Каликут. Въпреки това донесените от двата кораба подправки са продадени с огромна печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до Азия.

Експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе за тях непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.

Откритият за европейците морски път за Индия е едно от великите събития в историята на световната търговия. До прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) основната търговска артерия от Европа до страните от Индийския океан и Китай преминава покрай нос Добра надежда. Португалия, държаща в свои ръце „ключа към източните морета“, става през XVI век силна морска държава, завоюва монопола на търговията с Южна и Източна Африка и го удържа близо 90 години - до разгрома на "Непобедимата армада" (1588 г.)

Търговията с подправки се превръща във важен източник на доходи за португалската хазна, но откриването на морския път до Индия има и други последствия. Така пътуването на да Гама показва ясно, че източните брегове на Африка - Контра Коща, са ключово важни за португалските интереси като източник на прясна вода, провизии, дървен материал и пристанища за ремонт на корабите и за изчакване на подходящия за мореплаването сезон. Съществен резултат от това е португалската колонизация на Мозамбик.

Facebook logo
Бъдете с нас и във