Банкеръ Daily

Пари и пазари

Полските ипотеки в чужда валута остават висящи

Хиляди полски длъжници остават на кръстопът след като на 11 май Върховният съд на Полша отложи за пореден път решението как съдебните власти в страната да третират случаите с кредитите в чуждестранна валута.  

Основната маса от потърпевшите атакуват полските банки за ипотечните заеми, изтеглени в швейцарски франкове преди повече от десет години заради ниските лихвени проценти. Те впоследствие се оказаха непосилни за обслужване след срива на курса на полската злота и поскъпването на франка, което буквално удвои задълженията.  

Изслушването на 11 май, което преди това беше отлагано два пъти, трябваше да постанови как съдилищата от по-ниски инстанции да третират ключови параграфи в договорите за кредити в чуждестранна валута, най-вече - онези, които съдържат подвеждащи и незаконни клаузи. 

В края на деня обаче, когато Върховният съд и други държавни сгради на повече от 40 адреса във Варшава бяха евакуирани заради бомбени заплахи, съдебният говорител Александър Степковски обяви, че магистратите са решили да поискат становища от някои институции, включително от централната банка, от финансовия регулатор KNF и от омбудсмана за правата на децата. Степковски информира репортерите, че тези органи имат 30 дни, за да вземат позиция, но няма фиксирана дата за следващото изслушване по темата.

За съдиите тези нестандартни действия са оправдани заради възникналия прецедент. Полската банкова асоциация увери, че разбира решението за поисканите опции. "Банк милениум" - полското поделение на португалския кредитор BCP - не вижда необходимост от увеличение на капитала, за да покрие разходите по потенциални споразумения за заемите в швейцарски франкове. Главният изпълнителен директор на полската държавна банка PKO пък неочаквано подаде оставка непосредствено преди изслушването на 11 май. 

Третото отлагане на окончателното съдебно решение по легалния статус на деноминирани в чуждестранни валути ипотеки в размер, еквивалентен на 31 млрд. щ. долара, изтеглени от около 430 хил. полски домакинства, е поредният удар както върху длъжниците, така и върху банките, които вече са отписали 6.8 млрд. злоти (1.8 млрд. долара) за правни рискове. 

Благоприятно решение за клиентите би окуражило завеждането на повече искове и би охладило желанието за извънсъдебни споразумения с кредиторите, между които са регионалните поделения на германската "Комерцбанк", френската "БНП Париба" и португалската "Банко комерсиал Португез". От друга страна, то в никакъв случай няма да е насочено срещу банките и би предизвикало слаба положителна пазарна реакция, коментират анализатори. 

Най-важните въпроси към Върховния съд се отнасят до валидността на кредитните контракти, по-точно - дали те остават в сила, ако за тях бъдат констатирани "подвеждащи" клаузи за преизчисленията в чуждестранните валути.

Ако отговорът е утвърдителен, ще може ли да се използват други методи за пресмятане на валутните курсове след премахване на неправомерните клаузи.

На това се прави база на валутния фиксинг на централната банка за деня. Или пък, като втора опция - дали заемът да се смята за деноминиран в злоти след премахването на незаконната клауза и да се преизчисли по обменния курс на датата на отпускане на ипотеката.

Същевременно, ипотечният кредит продължава да се олихвява съобразно междубанковата лихва LIBOR за швейцарския франк докато въпросната клауза не е квалифицирана като "противозаконна". 

При горните хипотези, преизчисляването на заемите в злоти в условията на продължаващото им олихвяване във франкове ще струва на банките 78.5 млрд.злоти, ако всичките длъжници - сегашните и онези, които вече са погасили ипотеките си, решат да съдят кредиторите и спечелят делата, сочат сметки на полския финансов регулатор KNF. 

Ако кредитните споразумения се обявят за невалидни след като съдът реши, че съдържат недопустими клаузи, въпросът е дали банките трябва да бъдат компенсирани за похарчения капитал.

Кредиторите вече са завели обратни искове срещу клиентите си в опит да ги принудят да платят дължимите главници и лихви по ипотеките. В случай че успеят да си върнат похарчените пари с лихвите в злоти, те ще загубят 70.5 млрд. злоти, изчислява KNF. 

В случай че банките не успеят да се преборят за лихвените плащания, техните разходи ще набъбнат до 101.5 млрд. злоти.

А в най-лошия сценарий - загуба и на главниците и на лихвите - разходите на кредитните институции ще скочат до 234 млрд.злоти.

Всъщност, рискът да се случи точно този сценарий е минимален след едно решение на върховния съд отпреди две седмици. А то е, че банките ще трябва да решат дали да продъжат да подготвят извънсъдебни споразумения в опит да избегнат вълната от искове. За длъжниците подобни договори биха намалили сегашния им кредитен товар с около 30%, но съдебните битки биха приключили с доста по-големи плащания на по-късен етап.

Facebook logo
Бъдете с нас и във