Банкеръ Daily

Пари и пазари

Политическите новини отново водят пазара

Николай М. Ваньов,

Финансов експерт

 

След седмица като изминалата на инвеститорите им остава само да се чудят кога и къде ще приключи движението на спад на основните емисии. Търсенето на сигурност и убежище от глобалните рискове за пореден път бе водеща тема на пазарите, а това означаваше, че при държавните ценни книжа превеса на купувачите над продавачите бе сериозен, а на няколко пъти през седмицата изглеждаше, че първите са готови да платят каквато и да е цена.

 Може би нямаше как да е и по друг начин, след като в редица ходове от миналия уикенд насам президентът на САЩ, Доналд Дж. Тръмп, изостри значително търговската война с Китай, стигайки до там, че да обяви азиатската страна за валутен манипулатор. Въпреки че последното не бе без основания, за разлика от други туитър-ходове на Тръмп, изострянето на отношенията между двете най-големи глобални икономики изпрати доходностите по трежъритата в спирала надолу. Инверсията след понижението на основната лихва от Фед през миналата година изглежда все по-задълбочена, като десетгодишните доходности отбелязаха седмично понижение от 14.3 базисни точки до 1.704 на сто.

Реакцията в Европа бе сходна, като бундовете бяха особено търсени. Това, че десетгодишната доходност се намира в изключително непозната за инвеститорите територия, изглежда не е проблем за пазарите, а немските книжа са неминуемо движени от търсенето. Само за една седмица тяхната десетгодишна доходност се понижи с цели 9 базисни точки до минус 0.587%, като нивото от минус 0.60% бе тествано неколкократно. Фючърсните пазари пък вече показват сериозна, но не и преобладаваща, вероятност за понижение от 20 базисни точки в основната лихва на следващата среща на борда на ЕЦБ през септември. Френските дългове също се радват на отрицателна среда в десетгодишния матуритет. През седмицата инвеститорите там видяха спад на доходността от 5.3 базисни точки до -.0293 на сто.

В периферията на еврозоната политическите новини се върнаха под светлината на прожекторите. Когато споменем периферия и политика, неминуемо очакваме основната тема да бъде Италия и това бе точно така. Лидерът на по-малкия партньор в управляващата коалиция и вицепремиер на страната - Матео Салвини, най-накрая се реши да поиска предсрочни избори, за да затвърди позициите си и евентуално да спечели парламентарно мнозинство. В това си желание той обаче срещна отпора на премиера Джузепе Конте, който заяви, че няма намерение да иска вот на доверие, който би могъл да доведе до разпускане на парламента. Политическата несигурност в крайна сметка натежа на италианските дългове, като десетгодишните книжа приключиха седмицата при търсен доход до падежа от 1.705% и седмичен ръст от 16.5 базисни точки. На този фон, в спокойна Испания наблюдавахме търсене на дългове в унисон с основните пазари, като десетгодишната доходност се понижи с 2.3 базисни точки до 0.219 на сто.

Във Великобритания кашата около Брексит изглежда все по-гъста. Борис Джонсън го удари на молба настоявайки лидерите на ЕС да проявят "разум и компромис", което бе посрещнато с мълчание. Същевременно се появиха спекулации за това, че Марк Карни, в едно от последните си заседания като гуверньор на Бенк ъф Ингланд, може и да предприеме понижение на основната лихва с цел стимулиране на икономическия растеж и минимизиране на последствията от все по-вероятния твърд Брексит. На този фон доходността по десетгодишните джилтове отбелязаха седмичен спад от 4.9 базисни точки до 0.50 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във