Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПОДРЕЖДАТ СКЕЛЕТИТЕ В ГАРДЕРОБА НА БФБ-СОФИЯ

Ще измислят ли компаниите начин да заобиколят новите правила за търговия на борсата? В първоначалния им вариант беше въведен регистрационен сегмент, но това можеше да доведе до нарастването на фиктивните сделки с ценни книжа. Критериите, по които компаниите щяха да бъдат вписвани или отписвани от него, бяха само количествени, без да има значение дали дружеството следва добра корпоративна политика и предоставя навреме важна информация на борсата и акционерите си. Според Красимир Атанасов от Елана не бе изяснено ще се облагат ли с данък сделките в този сегмент. Освен това липсваше изискване самите операции да преминават през системата на борсата. Той допълни, че това би отворило вратичка за нелоялни действия от страна на някои мажоритарни собственици, а миноритарните акционери щяха да останат незащитени.
След като инвестиционната общност и публичните дружества заявиха, че не са съгласни с предложените промени, шефовете на фондовата борса решиха да бъде създаден неофициален пазарен сегмент B вместо регистрационния. Новият вариант на правилата беше внесен от БФБ-София в понеделник (27 март) за одобрение в Комисията за финансов надзор (КФН) и тя трябва да го стори в едноседмичен срок.
Според заместник-председателя на КФН Димана Ранкова новият правилник на борсата изключва възможността за злоупотреби, като компаниите не могат да се местят чрез фиктивно прехвърляне на книжа в по-горен сегмент. Тя допълни, че в новия сегмент ще попаднат нисколиквидни дружества с неособено добър корпоративен мениджмънт. Това ще помогне те да бъдат групирани в отделен сегмент. Включването им в по-ниския сегмент ще означава и че книжата им са по-рискови, което може би ще принуди част от компаниите да излязат на светло и да подобрят предоставянето на информация. Ранкова уточни, че компаниите от този сегмент няма да бъдат отписвани от регистъра на публичните дружества, който се води в КФН.
Критериите за вписване на дружества в сегмент В са сделките с книжата им да са под пет на месец, а оборотът от тях да е под 4 хил. лева. Там ще попаднат и компаниите, чиито книжа изобщо не са търгувани от създаването на фондовата борса или с тях не са извършвани сделки повече от шест месеца. Към края на февруари от всичките 336 дружества, регистрирани за търговия на борсата, с акциите на 73 не е направена нито една сделка през последните шест месеца, а пет от публичните компании не са търгувани никога на БФБ.
Освен фиктивните сделки, които биха позволили на една компания да остане в даден сегмент на борсата, другата възможност за подобряване на ликвидността е stock split, или така нар. делене на акции чрез емитиране на нови акции и обезсилване на старите. Новите (безплатни) акции се разпределят пропорционално на броя на притежаваните от всеки акционер стари акции от дадена публична компания, като целта на сплита е подобряване на ликвидността на дадена емисия чрез увеличаване на броя свободно търгуваните акции (free - float) и съответно - намаляване на средните борсови котировки на акциите.
В новия правилник се променят и изискванията за търговия на акции на официалния пазар, като сега съществуващите три сегмента ще намалеят до два. За да попадне едно дружество в сегмент А, с неговите акции за един месец трябва да са извършени поне 200 сделки на стойност 100 000 лв., а капитализацията на емисията да бъде поне 20 млн. евро, обясниха от борсата. Досегашните прагове бяха два пъти по-ниски. За сегмент В критериите пък ще бъдат - оборот 40 хил. лв. и поне 100 сделки на месец, както и капитализация на емисията над 10 млн. евро. Въпреки че капитализацията на дружествата е един от основните показатели, той не е достатъчен за определяне на пазарния сегмент, тъй като има компании с капитализация 50 млн. лв., но с две сключени сделки на борсата за няколко месеца. Задължително условие е компаниите, които участват в официалния пазар, да имат и free-float поне 25% за сегмент А и 10% за сегмент В. Сега средният free-float на компаниите е 10 на сто. Показателят ще се изчислява на базата на информация, която ще постъпва от Централния депозитар и от мажоритарните акционери на дружествата. Освен това дружествата трябва да са били на печалба поне две и три години през последните пет.
Инвестиционната общност иска да отпаднат и условностите за отписване на дружествата от регистъра на публичните дружества. Така компаниите, които не искат да се търгуват на борсата, ще могат да се отписват по-лесно. Най-строги са изискванията за търговите предложения. За да се реализират те, компаниите трябва да платят около 20 хил. лв., а освен това процедурите отнемат около една година. Затова за много от публичните дружества, които искат да променят статута си, е по-добре да продължават да плащат на КФН и на борсата, отколкото да се отписват от регистъра. Според Димана Ранкова все още няма конкретни промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, с които да се улесни отписването на дружествата от публичния регистър. Тя уточни, че не е добър вариант това да става по някаква математическа формула, а чрез форма на търгово предложение. Процедурата наистина трябва да се облекчи, но компаниите не могат да избегнат разходите за посредник по търговото предложение, допълни Ранкова.
След въвеждането на неофициален пазарен сегмент В търговията на Българската фондова борса ще стане по-прозрачна. Така ще бъдат подредени и скелетите в гардероба на капиталовия ни пазар. Целта на новите промени в правилника на борсата са и да накарат повече добри компании да се търгуват на официалния пазар. Те ще бъдат стимулирани, като до края на годината ще отпадне таксата за регистрация на него. На фондовото тържище смятат, че по този начин ще нарасне обемът на търговия на БФБ-София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във